Нова революция ще пречисти и възроди Украйна

Москва смекчи позицията си по евентуалното преразглеждане на неизгодните за Украйна газови договори от 2009 г. Щастливата новина бе огласена в неделя от премиера на Украйна Микола Азаров, дал интервю за украинската телевизия ICTV. "Сега в общи линии има такова обещание (за промяна в договорните условия - бел. на "Утро")", заяви той и добави, че Киев се надява да издейства обещаното чрез преговори. За фон на думите му послужи решението на украинските власти да спрат подготовката на споразумението за асоциирано членство на Украйна в ЕС, което трябваше да бъде подписано на лидерската среща във Вилнюс в края на ноември. Явно е прав Арсений Яценюк, лидерът на опозиционните депутати от партия "Отечество". Ден след като Киев съобщи, че замразява асоциирането с ЕС, той назова цената на това решение: президентът Янукович в най-скоро време ще заяви, че е постигнал отбив и цената на руския газ става 150 долара за хиляда кубика. Газът едва ли ще поевтинее наистина на 150 долара. Със сигурност обаче условията на руско-украинския газов договор видимо ще се подобрят. Москва ще бъде принудена да плати на Киев за взетото решение и цената най-вероятно няма да е малка. Междувременно се засилва усещането, че старанията на руските власти може да са били напразни. Докато слушахме любопитните намеци на премиера Азаров, в Киев и ред други украински градове хора, възмутени от решението на Янукович, събираха многобройни митинги в подкрепа на евроинтеграцията. Изненадващото салто на украинския президент в навечерието на вилнюския форум доста разлюля ситуацията в страната. Политиците и политолозите в Украйна, Русия и Европа разглеждаха вече асоциираното членство като свършен факт, дори ако се наложи ЕС да затвори очи за твърдата позиция на Янукович по случая Тимошенко. Станалото обърка картите на участниците в политическия процес и няма начин да предскажем как ще приключат днешните протести. Но по всичко изглежда, че политическото бъдеще на Янукович вече е под голям въпрос. На пръв поглед сегашните събития в Киев напомнят с нещо руския протест на Блатния площад от 2011-2012 г. - първопричина е масовото недоволство от поведението на властите. Тук обаче сходството свършва. Руският протест е обречен още дълго време да губи, тъй като негови носители са доста тесни социални групи и той изобщо не е представен в органите на властта. Което дава на държавното ръководство възможността лесно да орязва всички протестни прояви без страх, че може да се разклатят позициите му - поне докато влошаването на общата икономическа ситуация не е засегнало широките маси. В Украйна нещата са твърде различни. Протестът, роден в масите, намира подкрепа у политическата опозиция, широко представена в органите на властта. Сравнителната тежест на политическите сили в страната личи от резултата на последните президентски избори: да припомним, че Янукович получи към 49 на сто от гласовете, а основният му противник Юлия Тимошенко - близо 46 процента. И при все че днес Тимошенко е извън играта, опозицията разполага с доста сериозни водачи като споменатия вече Яценюк или Виталий Кличко, лидер на партията УДАР. Появата на нов Майдан в Киев безспорно ще е сериозно изпитание за опозицията. Този път "протестният площад" едва ли ще предизвика коренни политически промени, но като нищо може да стане начало на пълзяща революция. Решението на Янукович, станало повод за толкова бурни реакции, е плод на стремежа му да си гарантира победа в президентските избори през 2015 г. Държавният глава май е разчитал да стабилизира стопанската ситуация за сметка на Русия, която явно няма интерес Украйна да мине под знамената на ЕС. Но очевидно е пропуснал да осъзнае резките промени напоследък в обществените нагласи - все повече украинци предпочитат европейско бъдеще пред живот под крилото на Русия. Важно е, че тези нагласи намират подкрепа сред хората от властовите структури и бизнеса. (Последният явно не се радва, че навсякъде набира сили "донецкият" клан и че може да го смаже експанзията на руските икономически гиганти.) С оглед на всичко това протестът под лозунга за евроинтеграция изглежда има достатъчно собствени сили и притежава необходимата база, за да изземе постепенно властта в страната. Твърде вероятно е Киев да не успее скоро да потуши протеста. Вероятната подкрепа от Русия ще съдейства да се избегне неконтролируемо развитие на ситуацията, но едва ли ще може да възпрепятства "пълзящата революция" в бъдеще - всъщност вече и днес - в хорските умове. Недоволството от Янукович и екипа му продължава да расте, а отказът от евроинтеграция го издига на ново равнище. В крайна сметка изборите през 2015 г. може да заварят в Украйна съвсем различна политическа конфигурация. Ако дотогава опозиционерите се разберат помежду си и излъчат общ лидер, Янукович просто ще остане без шансове за нов президентски мандат. По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: