Събрани в тази приветлива и добре осветена зала в студения декемврийски ден, за да обсъдим несгодите на писателя в изгнание, нека спрем за минута и помислим за онези, които съвсем естествено не са успели да стигнат дотук. Да си представим например турските гастарбайтери, шляещи се из улиците на Западна Германия, без да разбират заобикалящата ги действителност, или изпълнени със завист към нея. Да си представим лодките с виетнамци, люшкащи се в открито море или вече хвърлили котва край някой пустинен бряг на Австралия. Да си представим нелегалните мексиканци, пълзящи покрай граничните патрули из клисурите на Южна Калифорния към територията на Съединените щати. Или пакистанците, натъпкани в кораби, разтоварвани някъде из Кувейт или Саудитска Арабия, жадни за черната работа, която забогателит...