Промените в Закона за досиетата са крачка назад в разбирането на истината за ДС

Опитът за скриването на истината за принадлежността на определени хора към бившата Държавна сигурност представлява крачка назад за цялото българско общество, обяви във вторник адв. Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" по време на Международната конференция на тема "Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби". Той засегна опита на сегашните управляващи да върнат параграф 12 от Закона за досиетата, който ще скрие кадрите на ДС, работили в специалните служби след 1990 година.   Според него аргументът, че връщането на този параграф ще спомогне за опазване на сигурността на българската агентура зад граница, е несъстоятелен. "В случая дори не става дума за разкриване на истината на хора, които работят зад граница", допълни Кашъмов.   Параграф 12 от закона бе отменен от предишния парламент, въпреки съпротивата на службите. В края на октомври председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов обясни, че лица и кръгове в БСП имат интерес да пречат на дейността на комисията.   Той отчете вредната роля на решението на Конституционния съд от 1997 година, което направи лустрацията в България невъзможна. Кашъмов допълни, че с това решение не е била дадена необходимата морална оценка на дейността на комунистическия режим и неговите тайни служби. В последствие всички състави на КС потвърждават това решение в частта му за забрана на лустрацията.   В същото време с решението си от 2012 година съдът обявява, че Законът за досиетата е в пълно съгласие с конституцията и помага на гражданите да правят своя информиран избор   На фона на българския опит доклад по темата за досиетата на ЩАЗИ изнесе Ханс Алтенторф от германската агенция за разкриване на досиетата на тайната служба на ГДР. Той напомни, че веднага след обединението на Германия обществото е постигнало консенсус, че архивите трябва да бъдат разкрити и изучавани. В Германия е въведена и лустрация, която се изразява в забрана за заемане на държавни постове за хора, които са сътрудничили на репресивния апарат в ГДР.   Алтенторф разказа, че веднага след падането на комунистическия режим, отделни високопоставени фигури в ЩАЗИ са се опитали да унищожат редица документи, но този опит не е успял напълно заради съпротивата на гражданите. Все пак част от документите са нарязани, но остатъците от тях са запазени и подлежат на възстановяване. В България огромна част от архива на ДС е изгорена.   Алтенторф коментира, че германското общество е било несъгласно просто "да тегли" чертата и да остави комунистическото минало зад гърба си. "Нашата цел беше да просветим обществото как е функционирала (комунистическата) диктатура особено сред по-младите поколения, защото това разбиране заздравява устоите на демокрацията", посочи той.   Другата основна цел на германската комисия е била да предостави достоверна информация за щатните служители и сътрудниците на ЩАЗИ при подбора на кадри в условията на лустрация след 1991 година.   "Ние създаваме условия за информиран избор от службите, които взимат тези решения", разказа германецът.   Доклад в рамките на международната конференция изнесе и разследващият журналист и основател на специализирания сайт desebg.com Христо Христов. Той напомни, че по време на правителството на Жан Виденов цели 23-ма министри и заместник-министри са с принадлежност към бившата ДС. Христов напомни, че по време на това управление хиперинфланция "изяжда" спестяванията на милиона българи и едновременно заличава дълговете на т.нар. "кредитни милионери". Журналистът допълни, че ДС несъмнено е повлияла и продължава да влияе върху развитието на българската държава.

Прочети цялата новина

Свързани новини: