Путин не се отказва от хватката над Източна Европа

Асошиейтед прес

ЕС и Русия се изправят лице в лице преди решителна среща на високо равнище

Преди по-малко от две десетилетия Москва управляваше Литва с железен юмрук. Сега балтийската страна е председател на Европейския съюз. Това показва каква невероятна промяна е настъпила в европейския политически пейзаж, в който страни, смятани едно време за вечни съветски сателити, станаха свободни и жизнени страни от ЕС. Тази седмица Литва е домакин на среща на високо равнище и се надява да подпише споразумение за икономическо сътрудничество, което още повече ще отслаби руската хватка над Източна Европа.

Но Москва няма да се откаже без борба от влиянието си в бившия си заден двор. И различните драми, които се разиграват в Украйна, Молдова и Грузия - трите страни, преговарящи за споразумения за асоцииране с ЕС - показват колко грубо играе Кремъл в битката за власт.

Москва заплашва с икономически санкции, за да задържи трите страни в сферата си на влияние. Резултатите са смесени: Молдова и Грузия продължават напред със споразумението, докато Украйна смая много от собствените си граждани, като се оттегли миналата седмица.

Залозите са високи, “на кантар” е икономическото и политическото бъдеще на 55 милиона души, от които 46 милиона живеят само в Украйна. За страните, които са достигнали преломната точка, плановете да се сближат със Запада чрез споразумение, което може да им открие пътя към членство в ЕС, предизвикват политически кипеж, рядко виждан, откакто те получиха независимост от СССР през 1991 година.

Макар че възможностите са големи, Русия не пропуска шанса да спомене какви са опасностите, ако се противопоставиш на волята на Москва. “Всяка страна може, разбира се, да развива такива отношения, но без да забравя за последиците”, предупреди заплашително руският вицепремиер Дмитрий Рогозин. В четвъртък Украйна показа, че много добре осъзнава какви са тези последици и рязко се отказа от споразумението за партньорство.

Според мнозина Киев направи това, подчинявайки се на волята на Москва. Това доведе до протест с участието на 50 хиляди души в центъра на Киев в неделя. Те поискаха от украинското правителство да продължи с плановете за подписване на споразумението. Но вчера изглеждаше, че Москва е спечелила битката - Украйна явно държи на решението си да се оттегли.

В Молдова около15 хиляди протестираха срещу по-голямо сближаване с ЕС през уикенда, някои от демонстрантите размахваха комунистически знамена. Но, макар да е значителна сила, проруският лагер изглежда е малцинство в Молдова: преди три седмици 100 хиляди души излязоха на демонстрация в подкрепа на връзките с ЕС.

Вече от месеци шведският външен министър Карл Билд говори за “груб руски натиск от вида, какъвто много отдавна не сме виждали в Европа”. “Това е икономическа война”, заяви Билд и добави, че руснаците “заплашваха Молдова както с прекъсване на газовите доставки, така и със спиране на износа на вино”.

В резултат, Филип ван Хутвен разклащаше сякаш геополитиката в чашата си, когато на виненото изложение в Ланакен тази есен се опитваше да рекламира пред купувачите качествата на тежкото червено молдовско “Амару де ла валя Пержей”, реколта 2004 година. Някога с молдовски вина са вдигали наздравици и царе, и съветският елит.

Но също като винарите си днес тази страна без излаз на море и с население от 3,6 милиона души, гледа на запад. “Молдова иска да се приближи повече към Европа. Износът на вина като цяло се е увеличил и се увеличава всеки ден”, заяви Ван Хутвен, маркетингов директор на “Молдовино”, компания, внасяща молдовски вина в Белгия.

През септември Москва забрани вноса на молдовско вино, като заяви, че не отговаря на стандартите за качество, което беше сметнато за опит за сплашване от Русия. 28-те ...

Свързани новини: