Русия не може да замести Съединените щати в Близкия изток

Затвърдяващото се убеждение у Израел и сред някои арабски съюзници на САЩ, че Америка вече не е надежден партньор в заплетените интриги и порочни съперничества в Близкия изток, предизвиква спекулации за завръщане на Русия в региона.

Предизвикалата интерес визита от миналата седмица в Кайро на руските министри на външните работи и отбраната - 41 години след като Ануар Садат прогони 20 000 съветски военни съветници от Египет - се смята от някои за повратна точка. Ако това е истина, далеч не е ясно в каква посокамогат да поемат Египет, както и други разочаровани американски съюзници като Саудитска Арабия, Турция и Израел.

Оплакванията от САЩ на тези регионални сили са различни и дори не са свързани с един и същ проблем. Гневът на всички арабски страни, заедно с Турция и Иран от безусловната подкрепа за Израел е важно изключение от това правило. Но Обама добави и други причини.

Сегашното правителство в Египет, ползващо се с подкрепата на армията, и основният му съюзник Саудитска Арабия изпитват осезаемо чувство за предателство - първо, защото Обама и Белият дом не предприеха нищо, за да спрат през 2011 г. падането на лоялния към САЩ Хосни Мубарак и второ, защото след преврата на армията срещу президента Мохамед Морси и организацията “Мюсюлмански братя” през юни Вашингтон отказа да отпусне част от свещената годишна военна помощ в размер на 1,3 милиарда щатски долара - неизменна част от мирния договор между Египет и Израел от 1979 година.

Израел - сила на статуквото, която си запазва правото да променя регионалното статукво, също не бе доволен от това, че си отиват тирани, които удържаха народната антипатия към политиката на Израел. Високопоставен израелски стратег заяви веднага след падането на Мубарак: “Структурата на целия ни анализ току-що се срина.”

По въпроса за Сирия, Турция и Саудитска Арабия са най-обидени от странната смесица от колебание и авантюризъм, чрез които Обама изразява желанието си да се сложи край на режима на Асад, без да даде на основните бунтовници средствата да го постигнат, а вместо това позволи бойното поле да бъде превзето постепенно от джихадистки екстремисти.

Докато Кайро флиртува с Москва, Реджеп Тайип Ердоган, своенравният премиер на Турция, започна първо да флиртува с Пекин, обещавайки да купи китайска система за противоракетна отбрана, макар че тя е несъвместима с тези на съюзниците на Анкара от НАТО. Саудитците, от своя страна, с огорчение говорят за “значително отклонение” от техния 70-годишен съюз със САЩ.

Това обаче ни води към основната причина на сегашното недоволство - ненадейната възможност САЩ да се сближат с Иран. Тази перспектива ужасява Израел и Саудитска Арабия, която вижда заплаха в шиитската Ислямска република. Те не са склонни на нищо друго, освен капитулация на Иран, по възможност последвана от смяна на режима. Трудно е да разбере какво Русия на Владимир Путин може да предложи в тези два големи регионални конфликта: противоборството в исляма между сунити и шиити, от една страна, и задънената улица между Израел и Иран, регионална сила и заплаха за израелската хегемония, от друга.

Като изключим колебанието, Обама на няколко пъти разочарова американските регионални съюзници с основание. Той отказа да подкрепи деспотите, подложени на изпитание през Арабското пробуждане, или при преврата в Египет от юни. Също така бе готов да изслуша ислямистите - продукт на диктаторските режими, които Западът преди подкрепяше. Освен това президентът е с ясното съзнание, че бе избран, за да изтегли САЩ от войните в региона, а не да ги въвлече в нови. За късмет на всички той устоява на “военния поход” към Иран, за който настояват Израел и Саудитска Арабия.

Въпреки всичко проблемът с вакуума в региона си остава. След фиаското в Ирак има реални съмнения ...

Свързани новини: