България се предлага за европейски агроцентър на Китай

След като правителството на ГЕРБ предложи на Китай страната ни да стане логистичен център за транспортиране на китайски стоки по въздух и море за Европейския съюз, но нищо не се случи, сега кабинетът на Пламен Орешарски е предложил на Пекин България стане негов аграрен център за Централна и Източна Европа. В отговор китайски бизнесмени били проявили интерес да изграждат у нас фуражни заводи и фабрики за производство на екологично чисти детски храни. Това е станало по време на участието на премиера във форум в Букурещ, посветен на отношенията между Китай и 16 европейски държави, съобщи министърът на земеделието и храните Димитър Греков пред журналисти в Пловдев, където откри в четвъртък агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите. По думите на министъра китайските инвеститори били привлечени от добрия агроклимат у нас и възможностите за производство на биологично чисти храни и реализацията на подобни инвестиционни проекти би увеличила рентабилността и на зърнопроизводството у нас. Развитието на земеделието у нас е на много високо ниво и това е било оценено от всичките представители на 16 страни на тази среща, каза още Греков. Според него, по тази причина България заслужава да бъде аграрен център на Китай за Централна и Източна Европа, както е предложил Орешарски. Ние сме обаче единствената страна в Европа, която няма закон за браншовите организации и това затруднява комуникациите ни с ЕС, допълва агроминистърът. Той припомни, че преди две години е бил изработен в суров вид подобен закон, но не е бил завършен. По думите му правителството си поставя за цел до една година такъв закон да стане факт у нас. Греков коментира още, че тази година била много успешна за селското ни стопанство след като пшеницата се продава за 370 лв. за тон без ДДС, а цената на слънчогледа надхвърля 600 лева за тон без ДДС. Въпреки високите изкупни цени на житото, хлябът нямало да поскъпва, каза министърът. През май-юни 2014 се очаква да станат ясни всички мерки, които ще се предприемат по новата програма за развитие на селските райони, като до тогава ще се работи по старите правила, обяви още Греков. Той препоръчва на браншовите организации да огледат още веднъж всичко, да се обсъди публично и да се набележат кои са най-важните мерки и по какви процедури ще се върви.

Прочети цялата новина

Свързани новини: