Къде сте, патриоти?

Къде са националистите?

Британският министър-председател посяга на правата ми. И няма кой да ме защити.

Тъжно е някак си да се събудиш в едно дъждовно европейско утро и да установиш, че ти носителят на български паспорт, не представляваш национален интерес.

И никой от национално отговорните политици не те защитава.

Дейвид Камерън написа в понеделник във “Файненшъл таймс” какво мисли да ми направи – на мене и на всичките ми сънародници, които искат свободно да се движат в ЕС.

Той иска първо да стесни достъпа ми до неговата страна, а ако се провра през него, да ми остави минимални шансове за социална защита.

Аз членувам в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. И като влизах там, ми казаха: Добре дошъл в съюза на свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора.

Това, че хората бяха на последно място, малко ме смути, но не го драматизирах. Бях свикнал с това място от предприсъединителното ми битие.

После ми казаха, гледай сега, тук при нас движението наистина е свободно, но е бавно. Първите седем години те пускаме да идваш на разходка в другите страни, но не и да работиш там.

Добре, викам аз, седем години чаках да ме пуснете при вас на разходка, мога да почакам още седем за работа.

И ето ги, вторите седем години свършват на 1 януари 2014 г. И Камерън се е притеснил, че ще дойда в неговата хубава страна. Да я разваля.

Знам го аз за какво се притеснява всъщност. Не е от мене. С такива като мене не само мрачният Албион, ами цяла Западна Европа е пълна много отдавна.

И тя срещу нас няма нищо против. Имаме квалификации. Говорим техните езици, че и други, а те не говорят нашия. И сме готови да работим повече от тях за по-малко пари. И не само сме готови, но и работим.

Но заедно с нас идват и едни други наши европейски съграждани, които нито говорят тукашния език, нито могат и искат да работят нещо, а направо се нареждат пред социалните служби, без нищо да са внасяли.

А техните социални служби и помощи не са като нашите. Тук една помощ е колкото две български заплати.

Като погледнеш статистиките, тази втора категория мобилни източноевропейци са съвсем малко. Но правят голямо впечатление с подхода си, който е напълно чужд на тези подредени, богати, спестовни, протестантско-капиталистически общества.

Малка вреда, но голям скандал, който е добре дошъл за тукашните “Атаки”. И в най-богатите страни има нещастни хора. Аутсайдери. И благодарение на демокрацията те си имат хейтърски (мразещи) партии.

Тези партии са приложение на политиката като масова психотерапия. Намираш си обект и си изливаш всичките проблеми върху него във вид на омраза.

Една такава партия, Партията за независимост на Обединеното кралство на Найджъл Фараж, последните години хапе големи хапки от електората на консерваторите на г-н Камерън.

Ей тук го стяга чепика, завалията, че ние мобилните новоевропейци караме воденицата на г-н Фараж. На колкото частични избори е хванал консерваторите на толкова ги е бил. И Дейвид, горкият, чака със свито сърце парламентарните избори през 2015 г.

Партията му е разделена като БСП. Хардлайнерите искат Велика Британия да напусне ЕС. Референдум искат за това. Както 59 социалисти искаха да не продаваме земя на чужденци. По-умерените консерватори, където е и самият премиер, искат да предоговорят с ЕС участието си в него. Но и а тях не им е ясно как да направят това. И само вдигат предизборен шум около него. Защото да предоговориш европейски договор е като да пренапишеш Новия завет след преговори с четиримата евангелисти.

Г-н Фараж е малък на ръст човек, но голям оратор. С удоволствие слушам как убедително говори глупости и лъжи в Европейския парламент. “Атака” имат много хляб ...

Свързани новини: