Свободното движение в Европа трябва да бъде по-малко свободно

Програмна статия на британския премиер за правото на работа на граждани на България и Румъния във Великобритания

На 1 януари гражданите на Румъния и България ще имат същото право да работят във Великобритания като останалите граждани на Европейския съюз. Познавам много хора, които са дълбоко обезпокоени от последиците, които това би могло да има за нашата страна. Споделям тяхното безпокойство.

След падането на Берлинската стена, Великобритания винаги се е застъпвала за приобщаването към НАТО и ЕС на народите, които линееха зад Желязната завеса. Това е важно за техния напредък и сигурност - както и за нашия. Великобритания освен това винаги е била един от най-силните привърженици на единния пазар. В наш интерес е той да расте, а нашите граждани да имат възможност да работят в други европейски страни.

Но нещо се обърка. От 2004 г. насам станахме свидетели на най-голямата миграция в Европа извън военно време. В случая на Великобритания 1 милион души от Централна и Източна Европа вече живеят тук. Какви изводи можем да направим? Една от изводите засяга преходния контрол.

През 2004 г. лейбъристкото правителство реши Обединеното кралство да не прилага никакви преходни правила за контрол по отношение на новите държави членки на ЕС. Те имаха право да наложат седемгодишна забрана, преди новите европейски граждани да могат да идват и да работят тук, но - почти единствени в Европа - лейбъристите се отказаха от това право.

Това беше монументална грешка.

Друг извод е за неравенството в доходите. Не е изненадващо, че с доход на човек равен на около половината от средния за ЕС в присъединяващите се страни толкова много хора избраха да дойдат тук. Въпреки това, когато Румъния и България влязоха в ЕС, лейбъристите не си бяха извадили поука. Тогава беше моментът да се повдигнат трудните въпроси за това кога да бъде разрешено на новодошлите в ЕС да се възползват от пълния взаимен достъп до пазарите на труда - но лейбъристкото правителство пренебрегна тези въпроси. Поради тази причина сегашното правителство удължи срока на преходния контрол за България и Румъния от пет на максималните седем години.

Друг важен извод беше, че провалите в имиграционната политика бяха тясно свързани с благосъстоянието и образованието. Ако не си струва да ходиш на работа, или ако британските граждани нямат необходимите умения, се създава огромна ниша на нашия трудов пазар, която се запълва от хора от други държави.

Не можем да обвиняваме хората за това, че искат да дойдат тук и да работят усърдно. Но истинският отговор е в обучението на нашите собствени граждани, така че те да заемат тези работни места. Това прави сегашното правителство: предоставя рекордни бройки за професионално обучение, изисква дисциплина в училищата и изгражда социална система, която насърчава ходенето на работа.

Но, разбира се, хората се интересуват най-вече какви действия предприемаме сега. Променяме правилата, така че никой да не може да дойде в тази страна и да очаква да получи незабавно нашите трудови придобивки: ние няма да плащаме такива през първите три месеца. Ако след три месеца един гражданин на ЕС се нуждае от помощи, вече няма да ги изплащаме за неограничено време. Те ще имат право на помощи за максимум шест месеца, освен ако не докажат, че имат реалистична перспектива да намерят работа.

Затягаме също така проверките, през които ще трябва да минат мигрантите, желаещи да получават помощи. Те ще включват нов минимален праг на доходите. Ако мигрантите не минат тази проверка, ще прекратим достъпа до някои помощи като например компенсациите за нисък доход.

Новодошлите граждани на ЕС, които търсят работа, няма да имат право на помощи за жилище. Ако хората не са ...

Свързани новини: