Виктор Янукович или времето на гангстера пигмей

Историята, както всеки ученик знае, често се моделира от решителността, усърдието и злината на титанични лидери. По-слабо известно е, че понякога везните се наклоняват от продажността и себелюбието на пигмея. Такъв до голяма степен е случаят със страните от бившия Съветски съюз, а тази седмица стана ясно, че такава ще е незавидната участ и на Украйна.

Нейният президент Виктор Янукович реши да не подписва търговско споразумение с Европейския съюз. В хода на процедурата той изглежда подари на Владимир Путин победата в борбата с ЕС за политическата ориентация на Украйна. Въпреки целия смут, който предизвика, това може да се окаже по-добрият изход, отколкото изглежда – ако европейците не се откажат от плана си.

“Искам да живея в Европа” се четеше на някои от плакатите, издигани в Киев тази седмица. Историята показва, че украинците всъщност са в Европа: части от страната им някога са били територия от Полша и Австро-Унгария. Г-н Янукович обаче загърби споразумението, което трябваше да подпише на срещата на върха във Вилнюс. Вместо това президентът, изправен пред избори през 2015 г. и отчаяно нуждаещ се от пари за съживяване на икономиката, за чието съсипване самият той спомогна, отправи поглед към Русия с надежда тя да предостави евтин газ и заеми с облекчени условия и без особен контрол.

Той може да се присъедини (или не) към конкурентния митнически съюз, пропагандиран от Путин. Условията в предложението на Русия са мрачни (и Янукович сега се опитва да предразположи ЕС), но както и да маскира нещата, това беше изцяло избор, направен повече в собствен интерес, отколкото в интерес на страната.

По ирония на съдбата, неговото непостоянство е причина да не бъдем песимисти. Ако беше подписал споразумението, Янукович вероятно нямаше да изпълни условията му, като наред с това използва одобрението на съюза като доказателство за почтеността си.

Освен това ЕС се измъкна от тази неразбория без сериозно да дискредитира привързаността си към върховенството на закона и човешките права. След като беше неблагоразумно въвлечен в схватка с Русия, той бе изкушен, например, да изостави искането си за освобождаване на Юлия Тимошенко, опонентката, която Янукович хвърли в затвора. Това подсказа на настоящите членове на ЕС и на кандидатите за членство, че приказките за правила и демокрация са до голяма степен неискрени.

Към чакащите

Друга причина за оптимизъм е реакцията на украинците. Десетки хиляди хора излязоха на ледено студените улици да протестират - неприятно напомняне на Янукович за Оранжевата революция от 2004 г., която той сам предизвика, като се опита да фалшифицира президентските избори в своя полза. Тогава украинците протестираха, настоявайки за почтено управление и честни избори. Мнозина оттогава заключиха, че интегрирането с ЕС дава най-големи надежди за постигането на тези искания. (Бележка към Путин: малко хора излизат на свободен протест да настояват за долнопробен авторитаризъм).

За ЕС е много по-добре, че враждебността към Янукович идва от киевските улици, отколкото от Брюксел. Европейците обаче също могат да помогнат. Като начало те могат да отправят заплахи и да задействат наказания, ако той използва сила срещу протестиращите (както щеше да постъпи неговият лагер през 2004 г., ако не беше намесата отвън).

Забраните за пътуване и замразяването на банкови сметки се доказаха като ефективно оръжие срещу постсъветски клептократи. Ако се опита да организира нов източно-западен търг за страната си, европейците би трябвало да защитят по-твърдо принципите си: предлагането на стимули само ще даде на Янукович допълнителни средства за оказване на натиск спрямо Путин. Те обаче не бива да забравят, че от гледна точка на ценностите и репутацията си могат да изгубят много повече, отколкото би могъл някога Путин.

Тъжната истина е, че политиката на Украйна функционира твърде зле, за да ...

Свързани новини: