Милена Дойчева: Докога пият професорите

Няма как да започна този материал, освен с тост. Ето го и него: 

“До кога пият математиците – до безкрайност.

До кога пият химиците – до загуба на реакция.

До кога пият медиците – до загуба на пулс.

До кога пият физиците – до загуба на съпротивление. 

До кога пият историците – до загуба на памет.

Да пием за археолозите, които винаги ще изкопаят от някъде бутилка водка…”

В този смисъл искам да кажа специално “Наздраве” на професор Костадин Рабаджиев и неговите другари… е, да кажем по наука. Благодаря ви, уважаеми, че мислено ме върнахте в детството ми. Спомних си как няколко пъти, влизайки в някоя от класните стаи, съм попадала на големите какички, които пушат. Те ме караха да си дръпна от някоя цигара, за да не ги издам на учителите… Едно само беше различно. Тогава някак си всичко си беше на мястото така, както е от памтивека. Пубертетите правят бели, пушат тайно, пият, поливайки тройката по някой предмет. Учителите им добре знаят кои са учениците с лошо поведение и като ги хванат в нарушение им се карат. Помня, че имаше и някои по-нахакани батковци и какички, които си позволяваха да отговарят на учителите: “Вие не сте ми родител и нямате право да ми правите забележка, не сте ми класен и т.н.”

В записа, който разпространиха “Ранобудните студенти” (http://offnews.bg/index.php/272478/moral-na-gradus-studenti-zasneha-piyani-prepodavateli-kritikuvashti-okupatsiyata), обаче се вижда обратното. Така и така сме си казали “Наздраве”, та можем да сме откровени. Няма видео, което по-добре да рисува това, което се случва в държавата. В нея всичко е на обратно. И колкото повече се опитваш да наместиш нещата, толкова повече всичко добива комична опакост. Като в някаква трагикомедия, по време на която се смееш, смееш, но на финала си тръгваш разплакан.

Само вижте гротеската на случилото се. Стоят си посред нощ група преподаватели и пийват водка. Поливат научните си титли. И изведнъж: “Добре сме заварили!” Студентите ги хващат на „местопрестъплението”. Един от преподавателите се окопитва и: “Нека поканим момчетата да ги почерпим…”. Оставаше само да им дадат и да си дръпнат от цигарите, а след това да им подадат античното гърненце, в което в случая се “давят” фасовете. Обаче студентите държат на реда: “Забранено е!”. И като съвестни родители добавят: „Само вземете якетата да не настинете. Навън е студено”… „Хулиганите” обаче не се отказват и местят “матинето” в друга стая. Там идва кулминацията. Студентите отново правят забележка от сорта на “Видяхте ли кабинета, за който отговаряте на какво приличаше?”. А професорът: “Вие ли ще ме контролирате, аз какво правя в тази аудитория?” Оставаше само да попита: “Вие мене уважавате ли ме?” Въпреки, че отговорът е съвсем ясен…

След около два-три часа водещите на един сутрешен блок звънят на ректора на СУ, а той отказва коментар с мотива, че го притесняват в „неприлично ранен час”. Да се чуди човек на този отговор. Ами те, вашите колеги, г-н ректоре, до преди малко „празнуваха професорски титли” и режимът за забрана на пиенето и пушенето в университета не „обхващал този случай”. Значи, пиенето до 4.30 сутринта в сградата на Ректората излиза, че не е притеснително. Но виж, да се звъни към 7-8 сутринта, това вече си е неприлично. Спете, г-н ректоре. Спете. Сега още по-добре разбирам защо студентите наричат себе си ранобудни. И за да е гротеската пълна, накрая СУ излиза със становището: “Ректорското ръководство иска да изкаже съжаление, че студенти, използвайки този инцидент, падат на нивото на тези, срещу които се борят”?! Както казват в едно предаване при подобни случаи: „Не ви разбрах?!” Какво казвате на децата: “Извинявайте, деца, ама падате на нивото на преподавателите си”. Значи, студенти, да се разберем, повече никога не правете като професорите. Не ви е срам!

„Не е морално да вадите компромати, срещу тези, които не ви подкрепят!” – казват привържениците на здравословния сън. Човърка ме обаче нещо: По-морално ли щеше да е, ако студентите си бяха затраяли за „матинето” на научните светила? Със сигурност обаче щеше да е по-здравословно за тях, ако бяха ударили по една водка за „сгряване” на позициите с професорите. На банка и в неформална обстановка можеха да си уредят и оценките за изпитите. А каква я надробиха сега тия „Тимуровци”? Ще трябва да ходят с адвокат на изпити, че отмъщението на професорите най-силно е на сесия.

Има и един детайл, който не бива да ни убягва. Етикетът на водката. На него беше написана причината за цялата тази бъркотия в университета, сред преподавателите и въобще в цялата държава – “Завръщане в СССР”…

Ние сме съвременници на няколко вида пиянство. И това, за което говорихме до тук, е най-малкото… Защото какво се случва с пияния човек. Той губи усещане за действителността. Не забелязва едни неща, а други се удвояват, утрояват и т.н. Професор Рабаджиев каза нещо изключително вярно: “Влизаме в едни много страшни времена, когато хора без авторитет налагат авторитет с насилие”. Според мен не влизаме, а направо сме си влезли. И аз не говоря за преподавателите, които в малките часове на нощта “танцуват” по коридорите на университета. Нека поливат думата “професор” пред името си. Имат право. Възможно е тя да е тяхното последно „морално убежище”. Огледайте се около себе си. Откакто се помня не е имало управници с по-малко авторитет. Вижте безкрайните редици от полицаи, които ги пазят. А 12-ти ноември помните ли? Да, това се казва налагане на авторитет с насилие. Но и ректорското ръководство на сутринта е напълно на вълните на среднощното изказване на професора: “Няма да допуснем да ни поучават тези, които не само повече от месец съзнателно нарушават правилника на Университета, но и правата на мнозинството студенти и преподаватели, които не приемат тяхната акция”. Ако аз съм студент, след тоя тон другия път ще ги оставя да си ходят без якета… Като не искате да ви поучават, разходете се на сутрешния студ, пък тогава пак ще приказваме. Всъщност, уважаемо ръководство, ако не сте разбрали, тъкмо затова е протестът – защото са нарушени правата на мнозинството в тази държава, които не приемат действията на управляващите. И още нещо. Малко ми е странно. Като осъзна, че не го уважават, нашият герой извика: “Един глупак да говори на един професор по този начин”… Може да съм жена, но съм живяла достатъчно, за да знам, че по кръчмите така започват сбиванията. “Ти няма да ми говориш по тоя начин”, после се сбутват и… иди ги разтървавай. Прав е ректорът, добре, че децата са възпитани, иначе кой щеше да плаща щетите не знам. Само искам да добавя, че на мен на глупак повече ми прилича човек, който казва: „Дошъл съм за кинти, не за протеста”. Но какво знам аз… Във всеки случай, едно време много пъти съм чувала да казват: “Ех, какво поколение расте…”. А сега можем да кажем: “Ех, какво поколение си отива…” Поколението на сърдитите стари хора… 

Но има и още едно пиянство. Това, за което говори Вазов в главата „Пиянството на един народ” в „Под игото”. Опиянението от това, че си се събудил за свободата и вече няма връщане назад. И аз мисля, че нашият народ се събуди. Но както казва великият писател – трябваше и още нещо. “Трябваше интелигенцията да му даде смисъл и душа…”. Тази интелигенция не бяха споменатите по-горе професори. А техните студенти. Те изкараха протестите от контекста “Орешарски” и поставиха основния въпрос: „Искаме морал. Морал, който не видяхме от всички вас, управлявали през последните години”. 

Управляващите не разбраха случващото се. Защо ли? Не бих могла да отговоря по-точно от Вазов: “Колкото се касае до втеляването на турското правителство при такива открити и нагли агитации… то се обяснява чрез неговата слепота и презрение към нараслите сили на раята. “Това са заешки тупурдии”, казваха благодушните ефендета. “Това са Даживейлердените”, казваха горделивите господари и се подсмиваха под мустак пренебрежително. Има думи, които означават епохи. “Даживейлердените” – това беше въплощеното народно самосъзнание”. 

Брилянтно! Тогава казвали “заешки тупурдии”, а сега “мишки”. Ако им кажете и “Ранобудните Даживейлердени” няма да е грешка. И сега е чудно как няколко десетки студенти и част от техните преподаватели са тръгнали да мерят сили с една страшна държавна машина. “И то – както казва Вазов – с надежда, че ще я съборят, с нищожни до смешност средства”. Телефони, които снимат и смешни песни. Да, историята понякога “ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост”. И ако паралелът с написаното ви се вижда прекален, то питам ви, уважаеми преподаватели по съвременна история, кого да посоча за пример на децата, освен героите на Вазов? България е раждала и такова “пиянство”. А историята има свойството да „изхвърля” от себе си разни хора, които за кратък момент се смятат за важни. Ей така, хваща ги под ръка и ги извежда по коридора. Понякога не се съобразява дори с “медицинските им нужди”. Направо ги отпраща в забравата. А там е студено. Да не забравите да се наметнете… 

Колкото до Back in USSR… Отказвам се от тоста. Тази водка си я пийте сами.                    

Милена Дойчева

Статията "Милена Дойчева: Докога пият професорите" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: