„Ти шегуваш ли се, какви патрули в нашия квартал?“ Въпросът идва с такъв укор, че слага край на разговора. Камал* не е и чувал за националистически патрули, които да сноват по улиците около софийската джамия. Не гледа телевизия, гледа си само работата - от десет години държи склад в „Илиянци“, издържа четири деца, говори български с по-малко грешки от много журналисти. Живее в София от петнайсет години. Срещаме се случайно в един от сирийските магазини на Женския пазар. Аз питам кога ще има наливен зехтин, а той е минал да каже „здрасти“ на тайфата от Сирия. И двамата ще излезем с празни ръце, а аз - и с една поука: зехтин няма и няма да има. Не и докато в Сирия бушува война. Същото важи и за останалите биопродукти, с...