Нарциси в акция

Споделих във Фейсбук снимката от „седящата професорска стачка" с краткия текст: „Горките, докъде се докараха..." Честно, не беше подигравка, а по-скоро опит да изразя искрено съжаление към печалното самоизобличение на т.нар. български интелектуален елит. Последва гневен коментар от уважаван приятел:„Когато Сталин направи блокада на Западен Берлин, университетски преподаватели организираха мълчалива подкрепа на своите съграждани - за да покажат, че ако гладуват обикновените хора, гладуват и те. Същото правиха професори и доценти в Будапеща'56, Париж'68, Братислава'68, Вроцлав'80. И тогава соцпропагандата също пишеше - жалки са, горките; продали се на империализма, горките; безделници и социопати, горките; я да им видим продукцията на горките!"Отговорих му, че аналогиите са повече от абсурдни, защото в нашия случай става дума само и единствено за бутафория. За преиграване и нарцисизъм, при това особено нелепи. Какъв ти тук Сталин, каква Будапеща'56, след като насядалите по жълтите павета отлично си дават сметка, че не са заплашени от репресии?Уви, вече знам, че критиките към подобни акции автоматично превръщат критиците във враг на протестите. Даже наскоро получих хабер от интелектуалка (или поне така е представена в няколко декларации на „интелектуалци"), която ми е написала:„Ти озверя. Буквално... Тъмната страна, в която ти сладостно се потопи, те претопи..

Прочети цялата новина

Свързани новини: