1000 страници за България. И пак не стигат

Николай Генов*

1000 страници за България? Но това е страшно много! Чувахме подобна реакция неведнъж, когато споделяхме идеята си за тази книга. Сега вие я държите в ръцете си и ние не спираме да си повтаряме, че 1000 страници за България се оказаха страшно малко.

Нещо подобно си казахме преди няколко години, когато наред с книгите ни за Индия, Китай, Южна Америка и всевъзможни свети места на четири континента, излезе и томчето, в което бяхме събрали най-вълнуващите си пътувания из родината. Обещахме си тогава, че ще изкупим вината си към многото любопитни и любими места, значими факти, интересни личности, които останаха извън неговите корици. Това стана главната причина за тази необичайно дебела книга.

Но отново сме длъжници. И такива ще си останем, дори да добавим още 1000 страници. Защото земята ни се е случила на Големият път Изток – Запад. Нещо повече – била е  първата спирка на праисторическите заселници на Европа. Във Варненския некропол е открито най-старото злато на човечеството, в пещерата Козарника – следи от най-древните обитатели на земята, на остров в Дуранкулашкото езеро – най-старата каменна архитектура на континента, а при неотдавнашни разкопки край Пазарджик археолозите попаднаха на град, който може да се окаже най-древният на земята. Много хилядолетия живот са отложили културни пластове в кръстопътната ни родина и за да ги видим и ние, трябва само да преодолеем апатията и леността и да излезем от къщи.

Дали си струва? Мнозина са завладявали с кръв земята ни и до смърт са я бранили. Не само Константин Велики, но и други императори, канове и царе са градили в нея любимите си градове и са вдигали непревземаеми крепости и валове, за да не я отстъпят другиму. Намирали са основание и нима не си струва да знаем защо? България е сред страните, в които на малка площ е събрано невъобразимо разнообразие. Природата е представила тук различни свои образи, избрала е тази сцена за своите шедьоври и нима ще пропуснем да им се възхитим?

След толкова пътешествия под чужди звезди, ние сме убедени - има защо да харесваме и земята си, а и себе си. По пътищата й всички можем да намерим достатъчно основания да я обичаме. И да не живеем повече в нея като равнодушни чужденци, а със съзнанието, че сме едно с България, че нейното добро име е нашето добро име и обратното.

От всички земи идват хора да се дивят на нашите природни феномени. В Европа, Азия, Америка хората се редят да видят съкровища и ценни находки от българските музеи, в които голяма част от сънародниците ни не са стъпвали. Знаят ли тези, които все още говорят за „влизане” в Европа, че век и половина преди Леонардо да Винчи да започне работата си над ренесансовия шедьовър „Тайната вечеря”, в една пещера високо над водите на Русенски Лом неизвестен художник от Търновската школа е нарисувал своята „Тайна вечеря”, която не отстъпва на Леонардовата по стойност?

Чужди филантропи и фондации подпомагат изучаването на нашата история и опазването на нашата природа, образованието на нашите деца и работата на учените ни. А колко заможни българи желаят да последват примера на родните дарители Евлоги и Христо Георгиеви, макар че внушителните им статуи пред Университета са непрекъснато пред очите им, колко от тях изобщо са чували за създателя на Априловската гимназия, макар че и той е ...

Свързани новини: