60 години след създаването си Европейските училища търсят ново вдъхновение

Франс прес

Шейсет години след създаването си Европейските училища са пълни с ученици полиглоти, но се чуват все повече призиви за реформиране на нетипичния им начин на работа, който трудно се приспособява към изискванията на днешния Европейски съюз.

През есента на 1953 г. първите европейски чиновници пристигат в Люксембург, където се установява Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), предшественикът на ЕС. Никой обаче не е помислил къде ще учат децата им, говорещи италиански, френски или немски език. Тогава родителите на ученици запретват ръкави и създават собствена училищна система: ражда се Европейското училище или Schola Europaea (”Скола еуропеа”).

“Амбицията му беше едновременно да обучава децата на матерния им език и да прави това в европейска среда, обяснява Антонио Пино, един от “стълбовете” на тази институция и добавя: “Това беше ентусиазмът на първопроходците на Европа”.

Шест десетилетия по-късно успехът е неоспорим. Общо 27 000 деца и младежи учат в 14-те училища в седем от 28-те страни от ЕС. Към тях трябва да добавим още девет сертифицирани учебни заведение в пет други страни.

“Гениално е да израснеш в абсолютно космополитна среда. В двора през междучасието общувах с приятели, които бяха ирландци, испанци или шведи, но националността нямаше никакво значение, така че всички езици се смесваха”, казва 18-годишната белгийка Ема, която наскоро е получила европейската си диплома за завършено образование.

Европейските училища отделят важно място в програмата си на езиковото обучение и на общуването между националностите. Обучението по майчин език е с предимство, но усвояването на втори език започва още в началния курс, а учениците често учат един или два допълнителни езика в течение на обучението си, което е хармонизирано за всички езикови секции.

Френският евродепутат Жан-Мари Кавада, автор на доклад на Европейския парламент, предложи през 2011 г. националните образователни системи да се вдъхновяват от принципите на “езиково и културното многообразие”, залегнал в концепцията на Европейските училища. Британското “не”

Напълно логично най-облагодетелствана е столицата на ЕС Брюксел, където има четири Европейски училища с общо 11 000 възпитаници. Те обаче не успяват да отговорят на търсенето, тъй като с разширяването на Евросъюза то постоянно расте.

“Поради недостатъчната инфраструктура сме принудени да ограничаваме драстично записването на деца на европейски чиновници, обяснява Пино.

По тази причина училищата се ползват в очите на мнозина с репутация на “училища гето”, символ на затворената общност, в който живеят еврократите. “Вярно е, че това не са народни училища, но социалното разнообразие е много по-голямо, отколкото се смята навън”, казва Пино.

Защитниците на системата подчертават също, че училищата съвсем не са и “фабрика за еврократи”, тъй като само 3 процента от бившите възпитаници стават служители в институциите на ЕС, както свидетелства изследване от 2008 г.

Училищата отбелязаха своята 60-годишнина в обстановка на финансови притеснения вследствие на ограниченията, искани от Европейската комисия, която осигурява 70 процента от годишния бюджет от около 350 милиона евро.

Откриването на новата учебна година бе смутено от скандален ход от страна на британското правителство, което изпълни заплахата си да намали броя на командированите преподаватели. Лондон настоява за реформа на сегашната система на “подялба на разходите”, според която всяка страна финансира командироването на учителите в своята езикова секция.

Впрочем, което не е изненадващо, англоезичните секции привличат все повече ученици не-британци от семейства на европейски чиновници от новите страни членки от Източна Европа като България и балтийските страни.

Заради британското решение “има сериозен недостиг на преподаватели в аглоезичната секция, а и в други, където при обучението се ползва английски”, алармираха наскоро родителски организации, настоявайки за свикване на извънредно събрание на европейските министри на образованието по темата.

Родителите се оплакват от изключително сложния процес на вземане на решения, който се основава на междуправителствения принцип и е “тромав, продължителен и често ...

Свързани новини: