Армения: карабахският фактор в Митническия съюз

След повече от три години преговори с ЕС изявлението на арменския президент, че страната му смята да се включи в Митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан, изненада мнозина.

Само допреди три месеца се очакваше на 28 ноември на лидерския форум на Източното партньорство във Вилнюс Армения да подпише споразумение за асоциирано членство в ЕС.

След среща с Владимир Путин в началото на септември обаче президентът на Армения Серж Саркисян заяви, че е избрал руския проект.

Спорове и дискусии имаше в социалните мрежи, по вестниците и по телевизиите, в дискусионните клубове и в парламента.

Десетки привърженици на евроинтеграцията излязоха да протестират на улицата, но ситуацията в Армения не се разви до мащабите, достигнати в Украйна.

Пледиращите за алианс с Русия мотивират избора на властите с икономическите връзки на Армения и най-вече с гаранциите за сигурността й. Карабахският фактор

Някои наблюдатели прокарват пряка връзка между изявеното от Армения желание да сключи споразумение за асоцииране с ЕС, изявлението й за предстоящо влизане в Митническия съюз и нагорнокарабахския конфликт между Армения и Азербайджан.

Според британския експерт по външна политика и евродепутат Чарлз Танок решението на Саркисян явно е твърде силно повлияно от продажбите на руски оръжия в Азербайджан.

Богат с петрол, Азербайджан купи от Русия военна техника на стойност 1 милиард долара, включително танкове и артилерия.

Още от началото на 90-те, от времето на карабахската война, Армения развива тясно военно сътрудничество с Русия - иначе, казва Таннок пред Би Би Си, страната щеше да е “извънредно уязвима за атака от страна на Азербайджан”.

Политологът Сергей Минасян твърди, че въпреки оръжейните продажби за Азербайджан Русия запазва силовия баланс между Ереван и Баку.

Влизането в Митническия съюз според него носи на Армения известна изгода, тъй като “Азербайджан плаща купуваните оръжия на пазарни цени, докато на Армения се доставят евтино или безплатно”.

Парламентаристът Армен Рустамян от групата на партия “Дашнакцутюн” напомня, че по време на руско-грузинската военна конфронтация през август 2008 г. “Армения губеше всеки ден близо 100 милиона евро, нямаше гориво - не можеше дори да си заредиш колата”.

“Като говоря за военна заплаха, имам предвид азербайджанско-турския тандем - продължава Рустамян. - Бях председател на външнополитическата комисия в парламента; американци и други чуждестранни представители често ме питаха какво търси в Армения руската военна база. Отговарях им с въпрос: а вие ще гарантирате ли нашата сигурност, ако махнем базата? Казваха, че няма . . .” Къде заминават арменците на гурбет?

Мнозина арменци издържат семействата си, като се хващат на сезонна работа в чужбина. Има данни, че 70 на сто от арменските трудови мигранти работят в Русия.

Руската Федерална миграционна служба е регистрирала през 2012 и първото шестмесечие на 2013 г. около 800 000 арменски граждани. Точният брой на т. нар. трудови мигранти обаче не се знае.

75 процента от частните парични преводи в Армения идват от Русия, посочва агенция Регнум.

Заместник-председател на партията “Страна на закона” (”Оринац Еркир”) съобщи, че Армения изнася основно за страни от Митническия съюз, а най-важните енергийни ресурси, по-специално газът и горивото за атомната централа, идват от Русия.

Във федерацията има голяма арменска общност и безмитният режим подпомага разширяването на деловите й връзки с родината, развитието на малкия и средния бизнес в самата Армения.

Без изненади

“За самите власти завоят в посока към Митническия съюз не бе изненада”, посочва г-жа Грануш Харатян, етнограф и обществен деец.

“Според мен става дума за плавен преход към желаното от властите, или поне от повечето. И като казвам “властите”, имам предвид и формалната власт, и цялата икономическа структура - нейна опора”, каза Харатян пред Би Би Си.

“Готвеха се документи някакви, Армения поемаше някакви ангажименти - не видях обаче да се прави и една стъпка, за да бъдат внедрени в страната. ...

Свързани новини: