Какво следва за Румъния и Молдова след Вилнюс?

в. Ромъния либера

Въпреки натиска от Русия и вътрешната опозиция на комунистите, Република Молдова направи на срещата на високо равнище във Вилнюс в петък една крачка, която й открива пътя към икономическа интеграция в Европа. Въпреки това политическата интеграция остава несигурна. На този фон президентът Траян Бъсеску спомена възможността за обединение на Румъния и Молдова, която се отхвърля обаче от молдовските лидери.

Срещата на високо равнище във Вилнюс не успя да постигне целта, която си бе поставила: подписване на споразумение за асоцииране с ЕС от страна на Украйна - страна, която обяви замразяване на преговорите след близо две години, през които изглеждаше, че те се развиват без никакви големи спънки. В последния момент президентът Виктор Янукович отиде във Вилнюс, където е поискал пари в замяна на подписването. Според комисаря Щефан Фюле ставало дума за 160 милиарда евро - баснословна сума, която е била отхвърлена от членките на ЕС. Оттук изявлението на Траян Бъсеску, че Янукович “е дошъл във Вилнюс като на пазар” или това на президентката на Литва Далия Грибаускайте, че “украинските лидери са избрали път, който не води наникъде”. Насилието през почивните дни в Киев срещу проевропейските демонстранти, както и обявените демонстрации показаха, че в Киев Янукович е на път да плати цената за това, че затвори вратата на Европа.

От друга страна премиерът на Молдова Юрие Лянка и президентът на Грузия Гиорги Маргвелашвили парафираха споразумения, които следва да бъдат подписани в течение на следващата година или поне това е изразеното намерение във финалното комюнике от срещата на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс. След парафирането Лянка заяви, че “изживяваме исторически момент, който символизира доверието и отварянето в отношенията между Р. Молдова и ЕС. Това събитие символизира доверието, отварянето и сътрудничеството между моята страна и Европейския съюз, представлява сигурна крачка към бъдещето на едни отношения, които със сигурност ще отведат моята страна един ден в ЕС”. Това е едно оптимистично изявление, доколкото споразуменията още не са подписани, а за кандидатура на Молдова за членство в ЕС не бе дискутирано.

От тази гледна точка Траян Бъсеску държеше да припомни факта, че “Румъния е подписала споразумение за асоцииране през 1993 г., ратифицирано през 1995 г. Ако вземем времето от момента на ратифициране до 2007 г., констатираме, че е път в продължение на 13 години. Тоест, да се подпише споразумение за асоцииране и за свободна търговия не означава влизане, а дълъг път. Недостатъкът на страна като Молдова в сравнение с Румъния например е че в Румъния всички политически партии искаха интеграцията в ЕС и ни трябваха 13 години. Много по-трудна е мисията на страните, в които мненията на политическите партии са поделени. Този път, който ние изминахме за 13 години, би могъл да бъде път със синкоп при евентуална смяна във властта. Днес Молдова направи първа крачка, но е дълъг пътят до постигане на целта на сегашната коалиция за членство в ЕС”.

Бъсеску призова за реализъм и отиде в Кишинев, за да защити ползите от споразумението за асоцииране и за свободна търговия. “През 1998 г., три години след влизането в сила на споразумението, тоест след ратификацията през 1995 г., Румъния имаше износ за около 7 милиарда долара в стоки, предимно дървесина, цимент, стоки, които бяха много малко покрити с технологичен процес. За да видите скока, който представлява едно споразумение за асоцииране и за свободна търговия, тази година Румъния ще има износ от 50 милиарда евро. Това носи на икономиката партньорството с ЕС. Искам да вярвам, че вследствие на договореното на тази среща на високо равнище, но и вследствие на решението на Комисията, до март месец ...

Свързани новини: