Беше средата на юли. Минаваше осем вечерта, а жегата, затиснала Манхатън, сякаш ставаше все по-тежка. Мариана плати за ягодите в плод-зеленчука на ъгъла на 86-а и „Бродуей”. Плати и за вчерашната кофичка. Когато седна на пейката в парка до реката, не усети никаква прохлада, но поне дишаше малко по-леко. Отсреща изглеждаше спокойно. Прозорците на малките едноетажни къщи светваха един по един. Половин час на пейката в парка и кофичка ягоди. Това бяха двете най-големи тайни на Мариана, откакто дойде в Ню Йорк преди 6 години. В Еквадор само веднъж беше опитвала ягода. Беше на една Коледа. В края на месата три-четири монахини минаха между пейките и раздадоха по ягода на всеки. Мариана я хапна наведнъж, а вкъщи на никого не каза, защото майка й не й даваше да ходи на църкв...