И в Украйна си имат Пеевски и медийни олигарси

Бележка на Аспарух Панов от фондация “Фридрих Науман”:

През последните дни драматичните събития в Украйна изпълват печатните издания и електронните медии. Без съмнение битката за европейския път на развитие на тази толкова важна източноевропейска държава навлиза в решаваща фаза преди наближаващите през 2015 г. ключови за демокрацията президентски избори.

Както в България, така и в Украйна, ставаме свидетели на опасно ограничаване на независимостта на медиите, на нарастване на контрола върху свободата на словото и информацията, но най-вече на концентрацията на собствеността на медиите в ръцете на олигархията и превръщането им в средство за политически натиск и влияние.

Предлагам на вниманието на критичната аудитория на e-vestnik в съкратен вариант един изключително интересен  аналитичен обзор на украинския медиен експерт, публицист и преводач Юри Дуркот, изготвен през месеците май-юни 2013 г. по поръчка на бюрото на фондацията за свободата „Фридрих Науман“ в Киев. Пълния текст на анализа може да намерите на немски език на централния интернет сайт на фондацията (тук) и на български език в сборника „Темите табу в медиите“ със съставител д-р Иво Инджов, подготвен в рамките на изследователски проект за медийната свобода в България и  издаден от Института за модерна политика със съдействието на българското бюро Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Олигополизиране и монополизиране на украинските медии

Юри Дуркот

Публикуваната от „Репортери без граници“ през май 2013 г. класация за свободата на медиите поставя Украйна между Алжир и Хондурас, на 126-о място, десет места по-надолу от предхождащата година. Спрямо 2009г., последната година преди президентските избори и смяната на властта, това означава вече едно спадане с 37 места. В класацията на „Freedom House” страната е поставена сравнимо лошо и разделя с Южен Судан и Замбия 131-ото място.

Вярно е, че украинските медии се разглеждат и като бизнес, но в много случаи се използват предимно като средство за политическо и информационно влияние. Пазара си делят четири големи частни холдинги на украински олигарси, за които медийният бизнес в никакъв случай не стои на преден план. Държавните медии имат второстепенна роля. Особено националната телевизия с нейните клонове в регионите е известна със силната си подкрепа на правителството.

Частна медийна собственост

1) Водещ на пазара на украинските телевизии е каналът “Интер”, който принадлежи на Интер Медиа Груп. Холдингът, в който влизат още седем канала (между които Ентерфилм, НТН, Мегаспорт, К1, К2 и МТВ Украйна), след смяна на собствеността, е в ръцете на Груп ДФ на украинския едър индустриалец и търговец на газ Дмитро Фирташ. За разлика от другите холдинги, собствеността на групата се концентрира върху телевизионния бизнес. До м. февруари 2013г. Интер Медиа Груп принадлежеше  на Валерий Хорошковски, който след 2010г. беше и ръководител на разузнавателната служба и вицепремиер. След загубата на политическото си влияние, той се раздели и с медийния си бизнес.

2) За второто място сред украинските телевизии се борят каналите „1+1“ и „Украйна“. „1+1“ принадлежи на украинския предприемач с израелски паспорт и постоянно местожителство в Швейцария Игор Коломойски (най-важни дейности: финансиране, преработка на нефт, авиокомпании, стомана, преработка на руда). В холдинга влизат още четири канала (между които „2+2“ и ТЕТ), информационната агенция УНИАН, както и медийният портал „Телекритика“. За негативните оценки заслуга имат преди всичко „1+1“ и особено УНИАН, когато там, преди парламентарните избори през октомври 2012 г., се проявиха очевидни случаи на цензура, като забраната за критична информация за президента и членове на правителството. През м. февруари 2013 г. УНИАН отново беше „на топа на устата“, след като агенцията публикува интервюта с представители на опозицията, които се оказаха фалшиви.

3) Каналът „Украйна“, основан през 1993 г. първоначално като регионален канал в Донецк, ...

Свързани новини: