Детската смъртност у нас намалява, но все още е много висока

Детската смъртност у нас е намаляла през 2012 година и все пак остава два пъти по-висока от средната за ЕС. Това показва Годишният доклад за състоянието на здравето на българите и за изпълнението на Националната здравна стратегия през 2012 г., който кабинетът разгледа на заседанието си в сряда. Анализът показва, че естественият прираст на населението продължава да е отрицателен, повлиян от високата смъртност и все по-голямото понижаване на раждаемостта, която също не достига средните стойности за ЕС. Забелязва се тенденция на намаляване на смъртността при родилките, както и на абортите. Въпреки това умишлено прекъснатите бременности у нас продължават да са два пъти повече от средното за Европа и като брой представляват половината от ражданията. Всеки десети аборт е на момичета под 19 години, сочат още данните от доклада. Въпреки че не се е покачвало през последните пет години, равнището на преждевременната смъртност също продължава да е високо. Според изнесените данни, всяка четвърта смърт е на човек под 65-годишна възраст, като мъжете в тази статистика са два пъти повече от жените. Независимо от изразената тенденция за намаление, България остава с един от най-високите коефициенти на смъртност по всички причини сред страните от ЕС. Според доклада, българите продължават да умират най-често от болести на органите на кръвообращението и туморни образувания. Докладът акцентира върху необходимостта от увеличаване на публичните средства за здраве като процент от брутния вътрешен продукт. Отбелязано е, че през 2012 бюджетът за здраве не нараства дори минимално, което "на фона на нарастващите здравни потребности в резултат на влошения здравно-демографски статус, високата задлъжнялост на болничните заведения и навлизането на нови и скъпоструващи технологии", оказва негативно влияние върху системата. Застаряваме "умерено" спрямо средните стойности за Европа Възрастовата структура на населението продължава да се влошава под действието на т.нар. процес на демографско остаряване, който се наблюдава и в другите държави от Евросъюза. Средната продължителност на живота у нас все още е по-ниска от средната за ЕС, макар и да се наблюдава повишаване. Влошава се и възрастовото разпределение на кадрите в самата система на здравеопазването, в която се наблюдава недостиг на медицински професионалисти вследствие на тенденцията те все повече да търсят реализация в чужбина. Дисбаланс има и в пропорциите на осигуреността с медицински специалисти по области и региони. Въпреки предприетите мерки, проведените кампании и приетите нормативни документи, основните здравни проблеми при децата и учениците през 2012 г. остават наднорменото тегло и затлъстяването, очните аномалии и болестите на нервната система, става ясно още от доклада за здравето на нацията. Нисък е и броят на учениците, които посещават задължителните профилактични прегледи, особено във възрастта между 14 и 18 години. В сряда бяха изнесени и данни на Българския зъболекарски съюз, според които едва 8 процента от непълнолетните у нас нямат нито един кариес в устата си. Статистиката сочи още, че 65 на сто от младежите под 18 г. вече имат болни венци. 71 процента от децата на 5-6 годишна възраст пък имат по 4 кариеса на млечните зъби, а 18-годишните имат средно по шест кариеса в устата си. Тревожна е статистиката и при възрастовата група 35-44 г., където средно се наблюдават по 17 болни и поне шест извадени зъба на човек. Във вторник българските деца попаднаха и в друга лоша статистика. Оказа се, че 15-годишните младежи са на последно място по грамотност в Европа и на 47-о място сред 65 развити държави и икономики в света. Класацията е на Програмата за международно оценяване на учениците PISA за 2012 година. Според проучването, 44 на сто от учениците у нас не са се справили с тестовете по математика, четене и природни науки. Това е с 3 процента повече, отколкото през 2009 година. Отлични резултати на тестовете са постигнали само 4 на сто от явилите се.

Прочети цялата новина

Свързани новини: