Защо Турция не може да има нова конституция?

в. Тудейс заман

Комисията, натоварена да изготви първата гражданска конституция на Турция, беше разпусната без да изпълни своята мисия. Членовете й щяха да създадат първата конституция, която не е продукт на военен преврат и която няма да е повлияна по никакъв начин от военни кръгове. Нашите депутати обаче, които се събраха с тази задача, не успяха да сътворят нищо. Защо? Защо се провалиха? Какво ни говори техният случай за политическия живот в Турция?

Ами, бихме могли да набележим няколко момента, с които работата им се заби в задънена улица. Преди всичко те не можаха да постигнат споразумение по дефиницията за гражданството. Опозиционните партии настояваха твърде много за запазването на думите “турчин” и “турски” в конституцията, което, естествено, беше голяма пречка пред разрешаването на кюрдския проблем, а запазването на старите концепции и дефиниции е безсмислено, когато се изготвя нов основен закон. В крайна сметка, една от основните цели при съставянето на новата конституция бе да се допринесе за разрешаването на кюрдския проблем.

Вторият препъни камък беше издигнат от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която планираше да замени съществуващата парламентарна система с президентска в новата конституция. Вместо да представят цялостен и подробен проект за желаната президентска система обаче, те вкарваха елементи от нея във всяко едно предложение, което правеха. Беше много смешно. Нямаше текстове за самата президентска система, които да ни позволят да видим какво в действителност ПСР планира да предложи съгласно тази система.

Виждахме обаче сянката на президентската система в други части на конституцията. Например, те предлагаха изменения в избора на съдийството, според които една трета от членовете на Конституционния съд да се избират от президента. Но ние не знаехме какви други правомощия ще има този президент, как ще бъде избиран и т.н. Смятам, че манията на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и естествено на (премиера Реджеп Тайип) Ердоган за въвеждането на президентска система оказа огромно влияние върху това в крайна сметка да нямаме нова конституция.

Мисля че е изключително притеснително, че не сме могли да се отървем от конституцията от 1980 г. 33 години след кървавия военен преврат, който роди тази конституция. Авторите на военния преврат, генерали от резерва, са изправени на съд по силата на законите в конституцията, която те самите са създали. Военното опекунство остана в историята на Турция, но за съжаление не можем да се отървем от конституцията, въведена от военните след преврата.

А онова, което лежи в същината на тази главоблъсканица, е липсата на култура за демокрацията, при която опозиционните партии смятат, че ролята им е да се противопоставят на всяко нещо, което управляващата партия прави или предлага, докато управляващата партия мисли, че има правото да налага всяко нещо, което си иска, против волята на другите. Липсата на култура за компромис е основната причина за този объркващ край.

Дали нашите депутати и политици изследват как така се стигна до липсата на конституция; дали размишляват върху този резултат и си извличат поуки?

Този процес, при който нова конституция не беше изготвена, е пълен с уроци за всяка засегната страна. Разбира се, доколкото те имат желание да ги научат!

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: