Кендра се бе загледала през страничния прозорец на големия семеен автомобил в короните на дърветата, които се бяха превърнали в петна с неясни очертания. Когато устремното движение й дойде в повече, тя се извърна напред: взираше се в някое дърво и наблюдаваше как то се приближава бавно, профучава край тях, а после лека-полека се отдалечава. И с живота ли беше така? Можеш да гледаш напред към бъдещето или назад към миналото, а настоящето отминава прекалено бързо, за да го осмислиш. Може би – понякога. Но не и днес. Сега те пътуваха по безкрайна двупосочна магистрала през гористите хълмове на Кънектикът. – Защо не ни казахте, че дядо Сьоренсон живее на края на света? – започна да недоволства братът на Кендра, Сет. Беше на единайсет години и наесен щеше да бъ...