Кметовете ще искат пари за промишлени зони и забавачки от фонда за растеж

Нови промишлени зони и детски градини, ремонт на улици и ВиК-мрежа. Такива проекти ще предложат кметовете за финансиране от новия фонд "Растеж и развитие на регионите" с бюджет от 500 млн. лв., показа допитване на Mediapool. Министерствата пък планират с пари от фонда да финансират дефицитите по бюджетите си през следващата година. Националното сдружение на общините принципно подкрепя създаването на новия фонд. Няколко кмета заявиха, че вече са си "написали домашното" и чакат само да бъдат публикувани условията за кандидатстване. "Това е една чудесна идея на правителството за съживяване на икономиката и регионите и допълнителна възможност за местната власт, защото европейските средства не са достатъчни", коментира кметът на Кърджали Хасан Азис. Той прогнозира, че едва ли ще има община, която да не се възползва от тази възможност. Притесненията на кметовете са как и от кого ще се оценяват проекти, за да не се превърне инициативата в поредния "приятелски" фонд за избрани. "Искаме ясни и обективни критерии за оценка на проектите", каза изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова. По думите на финансовия министър Петър Чобанов правилата за кандидатстване ще са ясни най-късно в началото на януари, а до средата на февруари ще са одобрени и първите проекти. Общинските проекти В Столична община са обсъждани няколко проекта, но все още не са решили с кои точно да кандидатстват, защото условията не са ясни. Това отговориха от общината на запитване на Mediapool. София обмисля да предложи проекта за реконструкция на бул. "Скобелев", който е с прогнозна стойност около 4 млн. лв. Той предвижда покритие на част от булеварда, като се измести трамвайното трасе по средата и се премахне трамваят в подлеза на НДК. Освен с този проект Столична община се готви да кандидатства и с няколко за изграждане на нови детски градини. "Написали сме си домашното и вече имаме много готови проекти след като през последните три години не бяхме финансирани от предходното правителство", каза кметът на Кърджали Хасан Азис. По думите му най-важният проект, с който ще кандидатстват, е изграждането на инфраструктурата на нова промишлено-индустриална зона. Има интерес от страна на инвеститори, които търсят терени от 15 – 20 дка с изградена инфраструктура и искат веднага да се нанесат, за да започнат производство, но общината няма изградена база, каза Хасан Азис. По думите му техническият проект на промишлената зона е готов. Направен е със средства по предприсъдинителната програма ФАР. В момента в Кърджали добре се развива проектът на турската компания за автомобилни части "Теклас", която през юни 2013 г. започна строителството на третия корпус на завода си и има планове за четвърти. Амбициите на компанията са да изнесе част от производството си от Турция в Кърджали и да стане третата по големина фирма в Европа в осигуряването на охладителни детайли и системи за автомобилната индустрия. "Теклас" доставя части за Мерцедес, БМВ, Фолксваген, Ауди, Рено и други. Плановете са оборотът на българския филиал на компанията да нарасне с 50% през 2014 г. За 2012 г. той беше над 38 млн. лв. Другите проекти на Кърджали са за строителство на нова детска градина, ремонт на мостове и улици. Три-четири проекта е подготвила и община Бургас. Сред тях са разширяването на пасажерската част на пристанището и изграждането на голяма многофункционална спортна зала. Кметът Димитър Николов, който е от ГЕРБ, се надява "да няма партиен филтър" за проектите, защото ако един проект е добър, то няма значение от коя партия е кметът. Кметът на Хасково Георги Иванов, който през различните си мандати беше избиран с подкрепата на различни политически сили, а на последните избори се яви като независим, също се надява да няма "партийна цедка". Той чака с нетърпение да види правилата, за да разбере дали най-накрая ще може да довърши започнатия преди години проект за изграждане на тролейбусната линия в Хасково. По оперативна програма "Регионално развитие" се взе решение за финансиране само на транспорта в шестте големи града и така Хасково отпадна от реализирането на проекта, чиято първоначална инвестиция беше за 18 млн. лв., обясни Иванов. По думите му сега тя ще бъде по-малка, защото общината със собствени средства вече е поставила стълбовете. Остава само да се сложат жиците, да се изгради станцията и депото и да се купят петте тролейбуса. Общините Ловеч, Троян и Тетевен пък се готвят да кандидатстват за реализирането на интегриран проект в сферата на туризма. Интегрираните проекти имат по-голям шанс за успех, смята кметът на Ловеч Минчо Казанджиев, който е от БСП. Кметът на Радомир Пламен Алексиев се надява на 50 млн. лв. за изграждането на логистичен център около летището в Кондофрей. По думите му проектът вече е внесен при областния управител на Перник. Областните управители са първата цедка за пресяване на общинските проекти. След това те се внасят в междуведомствения съвет, в който влизат 7 министри и председателят на сдружението на общините Тодор Попов. По думите на финансовия министър таванът за финансиране на общинските проекти е 15 млн. лв. Проектите на министерствата Няколко министри също обявиха, че имат готови проекти и програми, с които ще кандидатстват за финансиране от новия фонд. За държавните ведомства таванът е 30 млн. лв., по думите на Чобанов, но амбициите на министрите са за повече пари. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева обяви, че ведомството й има разработени две програми. Едната е за ремонт на пътища втори и трети клас за 200 млн. лв., а другата е за решаване на проблемите с водоснабдяването в малките населени места за 35 млн. лв. С проект за над 100 млн. лв. се готви да кандидатства и Министерството на транспорта. Проектът е за интермодален терминал във Варна и преместването на пристанище Варна-Изток. "Ще кандидатстваме за финансиране на първата фаза на този проект, който включва проектиране и започване на изграждане на кейова стена, което възлиза общо на около 105 млн. лв.", каза преди Данаил Папазов, който управляваше варненското пристанище, преди да стане министър. От стенограма на кабинета става ясно още, че транспортното министерство се надява от фонда да получи и 10 млн. лв. за да се разплати за втория мост над Дунав при Видин – Калафат. Министерството на правосъдието ще кандидатства за довършване на т.нар. военно НДК в центъра на София, където трябва да се настанят част от правораздавателните органи. Сградата пустее и се руши от 5 години, въпреки че държавата вложи над 30 млн. лв. по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски.

Прочети цялата новина

Свързани новини: