Почитаме Св.Николай Чудотворец днес

Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организират буйни празненства за Никулден.

Св. Николай Чудотворец, който е роден през 280 г. в Мала Азия, провинция Ликия, живял по времето на император Константин Велики и е бил архиепископ на гр. Мир. Той присъствал на Първия вселенски събор в Никея. Умира през 325 г., оставяйки след себе си спомена за удивителните морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци по време на катастрофите.

Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата. На този ден се украсява и коледната елха.

На Никулден българите приготвят богата празнична трапеза. Основното ястие на този празник е рибата. Тя се приготвя по различни начини в различните райони, но винаги от всички риби се отдава предпочитанието на шаран.

Смята се, че шаранът е “слугата” на Св. Никола. На този ден обикновено се припомня следният случай: веднъж, когато светецът в откритото море е бил уловен от бурята и поради дупката на дъното в лодката започна да навлиза вода, той е бръкнал във водата с ръка, извадил оттам един шаран и запушил дупката с него. Оттогава шаранът се счита за жертвена риба на трапезата в този ден. Поради това и празника понякога го наричат Рибен Св. Никола.

Шаранът се приготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди – това ястие се нарича “рибник”. Също може да се приготви и печен шаран.

Никулденската риба трябва задължително да бъде прясно уловена и с люспи. Първата хваната риба на този ден се изяжда от рибарите, печена на самия бряг.

На 6 декември шаранът не е просто гозба, а ритуал – своеобразно жертвоприношение към светеца, благодарност за закрилата в премеждия, надежда за добруване и радост, молитва за здраве и берекет. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката.

Прочети цялата новина

Свързани новини: