Африка и Франция: Нови начини да се изпее същата песен

Когато президентът Франсоа Оланд посрещне африканските държавни глави в Париж за среща на високо равнище за мира и сигурността, той ще бъде добре осведомен. Той се подготвя от седмици да изпрати войски на мисия, за да възстанови сигурността - ако не и мира - в сърцето на техния континент. На 5 декември Съветът за сигурност на ООН разреши мироопазваща мисия в Централноафриканската република, водена от 1000 френски войници. Техният мандат е да прекъснат цикъла на насилието в бившата колония, което беше описано като граничещо с геноцид.

Един парадокс няма да бъде пропуснат от посещаващите банкетите и семинарите в Париж. Оланд казва, че “африканците трябва сами да гарантират сигурността си в Африка”, както се изрази в реч по-рано тази година. Той ще повтори това послание пред африканските лидери, събрани в Елисейския дворец, като ще обещае френска подкрепа с логистика и планиране за регионалните мироопазващи сили, за да може те да се заемат по-убедително със задачата си. И въпреки това той се намира на ръба на втората си военна намеса на континента за тази година, след като изпрати френски войски в Мали през януари, за да се бият с ислямистките екстремисти.

Преди 5 години анализ на отбраната при неговия десноцентристки предшественик Никола Саркози заключи, че Франция трябва да пренасочи военния си фокус от Субсахарска Африка към “стратегическата дъга” на нестабилността, започваща от Магреба до Африканския рог и Залива. С тази цел Саркози затвори постоянната френска военна база в Сенегал, една от трите на континента, запази една в Джибути и откри друга в Абу Даби, първата в Залива. Това не беше изтегляне от Африка, подчертаха френските представители, а отговор на променящата се заплаха за сигурността.

Стратегията беше привлекателна за тези, които бързаха да обърнат страницата “франсафрик” (francafrique), тази плетеница от неформални връзки между Франция и бившите й колонии, която се запазва с оръжейни сделки, бизнес договори и политически услуги и която според Саркози принадлежеше на “една отминала епоха”. Тя имаше финансов смисъл по време, когато френският военен бюджет се свиваше. Тя помагаше и срещу недоволството във Франция, че бившата колониална сила играе ролята на колониален жандарм в Африка, докато Китай, Индия и други развиващи се икономики получават по-голямата част от търговските награди. Според френски доклад, публикуван на 4 декември, Китай в момента е най-големият световен износител към континента. Франция изостава на пето място.

След този доклад за отбраната обаче нарастващата несигурност в региона, от Сахел до Големите езера, накара Франция да изпитва неудобство от това да стои настрана във военен план. Регионалните сили в Африка са в по-добра форма от преди, но все още се затрудняват да реагират при спешна ситуация. Нестабилността и притокът на оръжия, създадени от Арабската пролет, вкореняването на Ал Каида и други терористични мрежи в Сахел и Северна Нигерия, все по-честото отвличане на заложници от френски произход - всичко това буди призрака на един “Афганистан” за европейския юг, като фокусира френското внимание и връща сигурността начело на дневния ред, както подсказва срещата на високо равнище тази седмица.

На пръв поглед, повече френска намеса може да изглежда като завръщане към старите навици. Но имаше промяна в начина на мислене за естеството на намесата, която започна в края на мандата на Саркози. През 2011 година, засегнат от обвиненията в съучастие със свалени северноафрикански лидери, той изпрати френски войници да свалят Лоран Гбагбо в Кот д’Ивоар, ...

Свързани новини: