Франсоа Оланд - силен неоконсерватор, слаб социалист

На хартия той е един от най-силните лидери в западния свят. Съгласно френската конституция президентът Франсоа Оланд може да изпраща войски в чужбина, както е на път да направи в Централноафриканската република (ЦАР), да води външна политика по свое усмотрение и да разпуска парламента, когато сметне за необходимо. Освен това неговата социалистическа партия контролира всички нива на управлението - от Сената до повечето местни съвети. В дипломацията г-н Оланд наистина се оказва толкова решителен при упражняването на своите правомощия, колкото му позволява конституцията. На вътрешния фронт обаче той се държи като държавник с все по-намаляващ авторитет.

През януари Оланд предприе неочаквано твърд ход, като изпрати 4500 френски войници и изтребители в Мали, за да отблъснат свързани с местния клон на Ал Каида бунтовници, нахлули в северната част на страната; 2800 френски военни са все още на място там. След това Оланд постави своите изтребители в готовност да поразят цели в Сирия, преди американският президент да спре плановете, като реши първо да се посъветва с Конгреса. После френският външен министър Лоран Фабиюс възприе по-твърд подход от американците при най-новите преговори с Иран, като поиска да се настоява за допълнителни отстъпки и забави окончателната сделка.

Сега Оланд се готви да изпрати около 1000 френски войници в ЦАР, където беззаконието и насилието по думите на Фабиюс “граничат с геноцид”. Французите разработиха резолюция за Съвета за сигурност на ООН, която може да бъде гласувана в началото на декември и която дава разрешение за разполагане на мироопазващи сили на ООН. Те може да подкрепят африканските регионални миротворци, които са вече там, и да действат с френска военна поддръжка. Министърът на отбраната Жан-Ив льо Дриан казва, че очаква френската намеса в ЦАР, която ще добави още сили към близо 400-те френски войници, вече охраняващи летището в столицата, да продължи шест месеца.

Докато французите се подготвят за още една военна авантюра в чужбина, мнозина недоумяват как такъв решителен военен лидер може да бъде толкова неефективен във вътрешнополитически план. Две неотдавнашни събития подчертават решително разклатените управленски позиции на Оланд у дома.

Първото беше необмисленото му решение през октомври да се намеси чрез пряко телевизионно обръщение към нацията в съдебно постановление за депортиране на незаконно пребиваващата ромска ученичка Леонарда Дибрани в Косово. Като реагира на възмущението от депортирането и се изправи пред решението или да подкрепи разпоредбата, или да я пренебрегне, Оланд избра трета възможност с предложението да се позволи на непълнолетната Дибрани да се върне да учи във Франция, но без семейството си. Това не удовлетвори никого, а представи президента като нерешителен човек.

В същото време избухна по-голям бунт, този път във връзка с таксите. Докато се очакваше въвеждането на нова “еко-такса”, която се предвиждаше да бъде наложена на големите камиони, използващи главните пътища, в опит да се направи по-непривлекателен сухопътния превоз на товари, разгневени шофьори на камиони в Бретан зпредприеха диверсионни действия срещу сензорите за автоматично отчитане.

Подпалването и чупенето на сензорите се разпространи; западната част на полуостров Бретан бързо се превърна в център на народния бунт срещу облагането, който привлече невероятна смесица от фермери, местни бизнес лидери и националисти. Те предприеха умен пропаганден ход с решението да носят червени вълнени шапки - или фригийски шапки - като напомняне за шапките, носени по време на въстанието през 1675 г. в Бретан срещу налозите, въведени от Луи ...

Свързани новини: