Южна Африка след Нелсън Мандела: илюзиите изчезват, неравенството остава

Франс прес

Нелсън Мандела бленуваше за една Южна Африка “притежание на всички нейни жители”. Узаконените междурасови граници вече са изчезнали от страната; остава обаче икономическата пропаст между богати и бедни, обезсърчаваща местните хора.

“Как бихте постъпили, за да превърнете Южна Африка в място, където всички живеят щастливо?” Този въпрос задава през 50-те на чернокожото мнозинство в страната основната “черна” партия, Африканският национален конгрес (АНК).

“Повикът развихри хорското въображение”, разказва в автобиографията си Мандела. Сред завалелите предложения “най-често срещаното бе: един човек - един глас. И беше признато, че страната принадлежи на всички живеещи в нея”.

Нагласите, изразени в допитването, намират израз в приетата през 1995 г. Харта на свободата, добила в известна степен конкретни измерения с премахването на апартейда и идването на демокрацията - от 1994 г. всички в страната имат право на глас.

При все това “още сме твърде далеч от обществото, каквото чертаеше мислено Мандела”, забелязва Франс Кроние от Южноафриканския институт по междурасовите отношения (SAIRR), водещ наблюдател на прехода в страната.

“Четирима от всеки десет чернокожи южноафриканци не завършват училище - Мандела безспорно си е представял нещата различно. А който завърши, не покрива изискванията на стопанската система”, добавя Кроние.

Споменавайки за другарите си от 30-те, Мандела пише: “Народът ми не бе спъван от недостиг на способности, а от недостиг на средства”.

Забележка, която намира жестоко потвърждение и през 2013 г. - въпреки близо 19-годишното си управление и демографския бум АНК далеч не е раздал всички карти наново.

Разделителните линии в икономиката вече не съвпадат само с разграничението по цвят на кожата, но огромното мнозинство от населението тъне в бедност и безработица.

Помощите за старост и семейните добавки, каквито получават 10,3 милиона души, наистина смекчават положението, но са единственият доход в някои домакинства.

Огромни усилия са положени, за да бъдат съживени черните предградия и да се построят над един милион евтини жилища. Законодателството дава на чернокожите предимство при кандидатстване за работа и въвежда за тях специално акционерно партньорство чрез програмата за увеличаване на икономическите права на чернокожите (Black Economic Empowerment).

Децата в някои квартали обаче дори не знаят какво е да имаш водопровод у дома. От три години насам напрежението в зле устроените жилищни зони редовно избива и стига почти до бунт: средно 20 на сто от домакинствата все още нямат течаща вода, а 10 на сто нямат ток - в една страна, чиито богатски квартали изобилстват с басейни и електрически градински врати.

В отговор на предупрежденията за нов - икономически апартейд, Кроние изтъква, че “положението е сложно”. “Ако погледнем назад, ще видим, че сега се справяме добре. По-специално що се отнася до правовата държава. Имаме чернокожа средна класа, която успява да изплува, постигнат е голям напредък, но все още има неравенство - и колкото по-добре става, толкова повече нарастват очакванията”, казва експертът.

И все още почти 100 процента от най-мизерстващите са чернокожи. През 2010 г. обаче чернокожи са били и 19 на сто от най-заможните, известни като “черните диаманти” на фона на 65-те процента бели богаташи - при едва 3 на сто имотни от черната раса десет години по-рано.

В здравеопазването страната бележи “напредък в борбата с маларията и детското недохранване”, добавя Кроние. За повечето хора обаче грижите за здравето остават същинско мъченичество.

Близо 84 на сто от 52-та милиона южноафриканци все не успяват да свържат двата края, затова търсят помощ в държавните болници, сочат данни на здравното министерство.

Един служител ...

Свързани новини: