Георги Гергов подсети държавата да вземе ЦУМ за исторически музей

Руснаци са поискали да купят сградата на ЦУМ, за да направят в нея музей на православието, съобщи във вторник агенция "Фокус". Според съобщението писмено предложение за това получил собственикът на ЦУМ - пловдивският бизнесмен Георги Гергов.   В предложението се посочвало, че "идеята е стара и целта й е да се обединят културната и православната традиция между южните славяни и Русия". Кандидат-купувачите смятали, че сградата е особено подходяща, защото се намира в центъра на София, близо е до няколко ранно християнски църкви, и до катедралата „Свети Александър Невски”.   Пред Mediapool Георги Гергов потвърди, че вече два пъти е водил разговори с руски инвеститори, че интересът им бил много сериозен. Той обаче не поиска да отговори дали интересът е от частни бизнеструктури, руската държава или Руската православна църква.   "Разберете, това е бизнес начинание и е рано да се изнасят подробности за него. Държа да подчертая, че не става дума за продажба на ЦУМ, а за наемане".   "Наемът ще е пазарен, договорът може да е десет или двайсет годишен, а оценителите ще кажат колко ще се плаща, аз кожи не искам да дера", допълни бизнесменът.   По време на правителството на ГЕРБ министърът на културата Вежди Рашидов и директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров обявиха, че сградата на ЦУМ е подходяща да приеме колекцията на музея и той да се премести там от Бояна.   Георги Гергов припомни, че с Рашидов е разговарял по идеята неведнъж. Бизнесменът обясни още, че и тогава не е ставало дума за продажба на ЦУМ, а само за наемане. Експерти дори правили оглед, нужните инвестиции за вътрешното преустройство не били големи, защото "тя си е готова, трябва да се махнат само стъклата на магазините, а има и охрана и надеждни трезори за злато за милиони".   Със сегашния министър на културата Петър Стоянович Гергов не бил разговарял по въпроса и затова останал с впечатлението, че местенето на НИМ не му е приоритет.   Гергов отхвърли и тиражираните версии, че смята да замени ЦУМ срещу държавния дял в Международния пловдивски панаир. Заедно с Община Пловдив Гергов държи мажоритарния пакет акции, а държавата остана миноритарен собственик с 49.63% дял. "Повтарям, нямам намерение да продавам ЦУМ и не разбирам защо държавата иска да продава дела си в панаира точно сега, когато кризата докара дружеството до загуби", каза Гергов. Той смята, че ако панаирът стане 100% частен, ще умре.   "Ако държавата иска, да продаде на много акционери дялове до 5%, а община Пловдив може да вземе 20%, например, защото нито едно мероприятие на панаира не става без общината", каза бизнесменът социалист, известен с отличните си многогодишни бизнес отношения с Пловдивската община, независимо коя политическа сила е на власт.   И Божидар Димитров подкани държавата да побърза да вземе ЦУМ   "Надявам се преговорите за преместване на Националния исторически музей (НИМ) в ЦУМ да приключат успешно, за да може правителството да се запомни с това, че най-сетне е уредило НИМ в центъра на българската столица", заяви директорът на НИМ Божидар Димитров в бърза реакция на съобщението за руския интерес към сградата.   Реакцията на Димитров, отново отразена от "Фокус", подкрепи предположението, че Георги Гергов е предприел хода с руснаците, за да подтикне държавата по-скоро да реши за ЦУМ.   Историкът и министър без портфейл за кратко в кабинета на Борисов припомни, че разговорите за преместване на НИМ в ЦУМ са започнали още по времето на правителството на ГЕРБ и продължават и при правителството на Орешарски.   "Те, естествено, се водят на по-високо равнище - министри и зам.–министри, но аз съм информиран и в двата случая как текат преговорите. Навремето преговорите при правителството Борисов ги водеше известно време Трайчо Трайков, след това, мисля, Симеон Дянков. Но, доколкото знам, предлагаха не пари на господин Гергов, а предлагаха имоти, чиято стойност и местоположение не го задоволяваше, и в известни отношения той беше прав (първия път, със сигурност знам, че му бяха предложили някакви стари конюшни в Банкя)", продължи да хвърля светлина върху сделката Димитров.   "Що се отнася до сегашните преговори, които се водят, не знам последна информация, само чувам уверения, че текат много добре, но очевидно не са дали все още резултат. Аз се надявам, че все пак българското правителство ще откупи или ще замени, не знам точно с какво, за да задоволи законните според мен претенции, на господен Гергов (така или иначе, ЦУМ е негова собственост). Така ще може да се запомни това правителство с това, че най-сетне е уредило в центъра на българската столица най-голямата съкровищница на национална памет, която има - Националния исторически музей", каза проф. Божидар Димитров.   Той напомни предимствата НИМ да е в центъра на столицата.   "Сградата на ЦУМ стои в идеалния център на българската столица, заобиколена е от древни руини, свързани с римската, но и с българската история, и е в една великолепна българска среда, свидетелстваща и за необикновената толерантност на българския народ, несрещана в Европа", каза историкът.   "Именно около тази сграда, в центъра на прословутата "кърпичка", има храмове на четири религии, които на други места взаимно на се търпели и са предизвиквали огромни кръвопролития: православната църква "Св. Неделя”, католическата църква "Св. Йосиф”, "Баня баши” джамия и еврейската синагога", продължи Димитров.   "Ако богатите руснаци искат да направят нещо за българското православие, те имат много други големи възможности, които щедро ще им бъдат предоставени", каза той по повод на руския интерес към ЦУМ.   "Например, богатите руснаци могат да отделят една сума, която за нас, за съжаление, е значителна, за реставрация на стенописите в храм-паметника "Св. Александър Невски”. Това е най-голямата църква в света, просветена на руския светец. Или да отпуснат необходимата сума за реставрация на голямата базилика в Плиска, най-голямата църква в Средновековна Европа, център на българското православие, откъдето са тръгнали за Киевска Рус книжовниците с богослужебни книги, които покръстиха Русия".   "Факт, който днес се признава и от руския патриарх и настоящия руски министър на културата. Голямата базилика е била църква в центъра на един огромен манастирски комплекс скрипторий, където именно са се пишели книгите и за България, и за Русия в онази тъй далечна епоха", завърши историческата си лекция Божидар Димитров.

Прочети цялата новина

Свързани новини: