Гръцката криза - война на интереси

Кризата остави за поредна година гърците на “командно дишане”, но извади на бял свят крайности и противоборства в едно разслояващо се общество на олигарси, възползващи се от ситуацията, и народ - заложник на интереси.

Нахалост ли се оказаха досегашните саможертви на гърците, след като кризата подмина богатите и създаде предпоставки за развитие на техния бизнес?

Мерилото за заможност “Форбс” отчете, че само от миналата година досега петстотин и пет гръцки мултимилионери, очевидно незасегнати от кризата, са увеличили богатството си с 20 на сто. А то възлиза на около 60 млрд. евро, като тенденцията е броят им да расте. Отделно в Гърция има няколко хиляди с по един-два милиона евро.

В същото време за последните пет години 40 на сто от гърците обедняха средно между 20 и 30 и дори повече процента, заради взетите от правителството мерки, довели до повишения на данъци, съкращения на работещи и орязване на доходи в замяна на получаваните милиарди от външните кредитори.

От 2008 година Гърция е закрила 25 на сто от производствата си, а БВП само за тази година се очаква да се свие с 4 на сто. Безработицата галопира и е най-високата в ЕС.

Европейският неолиберален модел се превърна в кошмар и за гърците. Заради безкрайни игри на геополитика Атина бе притисната от Брюксел и МВФ да редуцира раздутия си държавен апарат и да реализира реформи с презумпцията да се стимулира икономиката, да се открият възможности за навлизане на чуждестранни инвеститори и не на последно място за усвояване на националното богатство на страната.

Кризата обаче се оказа зловещо проклятие за обикновените хора. Политическата ситуация в Гърция е изключително непостоянна. Исканите от страната реформи предизвикаха сериозни сътресения в обществото и доведоха до радикализация на политическия спектър и до появата на неофашистки и ултранационалистически образувания.

Социалният гняв вкара в парламента неонацистката Златна зора, вживяла се в ролята на “освободителка” на собствения си народ, държан като заложник на интересите на богатите, които пък се облагодетелстват от статуквото и контролират политическите партии в очакване на приватизацията и разпродажбата на държавни активи.

Народът стигна дотам, че да търси “спасение” в превъплътилите се в неонацисти от Златна зора, само защото те са против мерките за излизане от кризата с помощта на ЕС. Те обаче се застъпват за по-активно участие на мултимилионерите, отнасящи се с пълно пренебрежение към решаване на проблемите на страната.

Напрежението ескалира и това го доказаха зачестилите кървави терористични атаки и покушения в Атина срещу активисти на многобройните политически фракции. Медиите биха тревога и за появата на “нови градски партизани”, които вече плашат не само с бомби, но и с екзекуции.

Всичко това се случваше на фона на колебливото управление на една коалиция, която от трипартийна стана двупартийна, и е единна, когато става дума за пари на заем отвън. Нейната единствена задача за момента е да поддържа нормалното функциониране на държавата благодарение на спасителните финансови инжекции.

За догодина кабинетът Самарас шумно прокламира растеж на икономиката, а чужди анализатори бият тревога за социален взрив.

На свой ред обикновеният грък усеща растящата финансова зависимост и последиците от икономическото бреме, което му предписват местните политици, заложници на истинска война на интереси с една единствена цел лично облаготелстване от властта.

Наблюдателите обаче не могат да предскажат със сигурност накъде е тръгнала Гърция. Не престава писането и на разнообразни икономически сценарии за нейното спасение, включително за излизане от еврозоната и за ...

Свързани новини: