Дай ми “опорна точка”, да ти кажа от кои си

За „опорните точки” не трябва да се мисли само като за „сламки”, които дъвчат политиците, за да аргументират своя или да атакуват противникова позиция/поведение. „Опорните точки” са и думи-образи, които кофражират почти всяка теза.

Това е една система, която граничи с инструментариума на пропагандата – тогава, когато се опитваш да промениш мисленето и поведението на другия – не чрез аргументи, изковани с факти (истинността), а чрез смесването на полу-истини с морално-оценъчни заклинания, усилване на страхове и емоции.

Когато се заговори за „опорните точки”, фокусът се насочи основно към политиците и пи-ар агенциите, които ги обслужват. Но в медиите отдавна има такива „опори”. Това особено се отнася за някои анализатори, които не спират да се въртят около оста си и дори можеш предварително да очакваш какво представление ще изнесат (особено, когато левицата поеме държавното кормило).

Та, ето някои опорни точки, които громят властта при „код червено”:

НАТО, Путин, Станишев, Сталин, троянски кон, Терминал 2, свобода, нашите деца, качество срещу количество, Държавна сигурност, „Белене”, „Южен поток”, болшевики, комунисти, червени боклуци, енергийна мафия, евразийски съюз, руски сателит, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия, комисари на подмяната, обръчи от фирми…

От другата страна на „оста на злото”, са онези, които са сочени, че “крепят властта”. Те също използват опорни точки:

Приватизация, Вашингтон, НПО, донори, бунтът на ситите, шпицкоманда, експертите на прехода, костовисти, типинг-пойнт, соросоиди, либерал-фашисти, окупатори, задкулисие, нов морал, олигархия, мафия…

Списъците са незавършени.

Но очертават предсказуеми силуети. Нека да е ясно, че написаното тук не разделя на добри и лоши – да се приема като очерк, па макар и отчасти манипулативен.

Често идва момент, когато „опорните точки” се превръщат в система от вярвания и отстояния на различието. И всеки клавиш изстрелва по един „магически куршум” в съзнанието на четящия – опора за всяка пропаганда.

От блога на Илия Вълков

Прочети цялата новина

Свързани новини: