Клоун на погребение

(или защо сме идиоти в „техните“ мисли)

Автор: Юрий Йорданов

Нема дълго време тази сутрин и „адреналинът“ дойде на „нужното“ ниво. Вместо чаша кафе – един Райчев, един Андрей Райчев, един проговорил реликт ни стига!

Явно в представата на хората покрай Райчев и кастата, на която служи достойно 24 години, съвсем им идва в повече Украйна. Явно, застиналата в мислите им България е територия, населявана от дебили, видиотени примати и полу-нормални същества с обмяна на веществата на бозайници, но не повече.

Не четете този текст, наречен интервю! Той е за идиоти! Но да си помислим отново защо ние, Българите, сме идиоти в тяхната представа за нас? Защо те могат да си помислаят, че не казват откровени кретении, разчитайки на „идиотията“ и търпението ни?

Защо Русия може да бъде по-важна в мислите и думите им пред нас, отколкото нашата България?

И колко път са изминали в мислите им лъжите и самоизмамите, за да са в устата им като „убеждения“? Трайни убеждения, изричани с пенещ се патос от десетилетия.

Днес и сега Райчев долита от политическото и социологическо небитие като линейка, отзовала се на отчаян „зов“ на болната им нелечимо система. И сипе, сипе, засипва с лъжи, с илюзии, които той нарича оценки и мнения, пред „покорния“ микрофон на една медия римейк на себе си.

Вероятно помните, че той – Райчев, и той – „Кънчев“, обявиха преди повече от две години края на прехода. С нарочна книга-манифест на победилата номенкалтура! А само преди месеци той и той, двамцата „просветители“, обявиха края на своята социологическа „кариера“. И уж затвориха кипенците на социологическия си дюкян. Явно „на уж“, незаменими са и пак са тук, същите, но по-разпенени от преди.

„Интервюто“ на Райчев не е стъкмистика, това не е журналистика или алабалистика (клишета, знам) – това е поток на съзнание на вманиачен, объркан, оплетен в болестните си зависимости от миналото персонаж, борещ се отчаяно за каузата на кастата си, а много скоро, за каузата на себе си само!

Не виждам Украйна! Украйна не е Киев! (София не е България!). Русия е обречена да бъде Европа, Европа не може без Русия). (Нямат мърдане без Русия, а ние сме малки и жалки – и ние сме там!)

Картината, която днес светът „предлага“ става все по-ужасяваща за Райчев и „хората“ му. Той става все повече безсилен пред реалността!

Райчев е клоун! Клоун на погребение!

Светът се променя, а той остава там в ъгъла на Историята, вкопчен в миналото! Миналото, от което той се е родил и което е единствено „достойно“ в мислите му!

Повиканият спасител, идеологът на обговарянето, „великанът“ сред лилипутите, немее пред Гъливера на действителността!

Той и те са останали в своята замразена в мислите им перестройка, където един елит от пашкул стана пеперуда и полетя! Успешно, „предприемчиво“, обиквайки голфа, яхтите и луксът, за който тайно мечтаеше, забравяйки за „парийте“, в чието име родителите им громяха врага!

Един клоун с потекъл по лицето грим, сред останките на своето шапито! След поредната „бомбандировка“ на реалността! Самотен, жалък сред света, който бе „негов“ и му се „изплъзна“.

И ние, „плебста“. Два свята!

Раздялата идва!

P.S. С дълбоко извинение за патоса към вас, прочелите този текст. И този „днешен“ Райчев ни е в повече.

The post Клоун на погребение appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: