Милиарден заем поддържа "евтиния ток", но неясно докога

Мантрата "евтин ток", целяща да притъпи недоволството на електората от "високите сметки" и да покаже социалната ангажираност на управляващите, ще излезе скъпо на същия този електорат, наричан на финансов жаргон данъкоплатец. Защото цената на евтиния ток се покрива чрез нови задължения, които държавни компании поемат от името на данъкоплатците. С получените от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) 500 млн. евро заем срещу емитирани облигации управляващите се опитват да удържат изкуствено дефицитите в енергетиката, които през тази гадина продължиха да се задълбочават, докато две поредни правителства се надпреварваха да свалят цената на тока, а финансовото състояние на държавната компания НЕК от ден на ден се влошава. Електроенергията поевтиня с 5 процента през февруари при управлението на Бойко Борисов и с още толкова през август при правителството на Пламен Орешарски. Второто намаление стана с промяна в модела на ценообразуване, който трябваше да ограничи натиска на скъпия ток от възобновяемите източници и да осигури повече средства в задлъжнялата с над 2 млрд. лв. НЕК, която е дъщерно дружество на БЕХ. Въпреки това наскоро държавната електрическа компания отчете, че финансовата й дупка нараства. Първоначалното намерение на БЕХ бе записване на двойно по-малък дълг – 250 млн. евро, но впоследствие държавният холдинг реши да увеличи размера на облигационната емисия до 500 млн. евро (близо 1 млрд. лв.), без да посочва аргументи. Това се случи на 31 октомври т.г., когато към този дълг БЕХ пое ангажимент за още един - 620 млн. евро заем към "Газпром", с който да финансира собственото си участие в проекта "Южен поток". Към днешна дата 500-те млн. евро от облигационния заем вече са разпределени. 195 млн. евро отидоха за рефинансиране на заема от БНП-Париба за проектирането на АЕЦ "Белене". С други близо 250 млн. лв. от облигациите БЕХ е изплатила дължимия си към държавата дивидент от стари печалби, защото няма налични средства за това. Още 210 млн. лв. БЕХ е дала като вътрешен кредит на НЕК, за да може компанията да разплати част от дълговете към производители на електроенергия, каза министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пред Mediapool. По неофициална информация парите са били дадени по спешност, за да може НЕК да предостави някакви средства на топлофикационните дружества, които от своя страна да се разплатят с "Булгаргаз" и да продължат да получават газ през зимния сезон. По думите на Стойнев други 236 млн. лв. от заема са били предназначени за погасяване на задължения към двата американски ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" ( бивша "Марица Изток 1" – бел. авт.) и ТЕЦ "КонтурГлобъл Марица Изток 3" за поддържането на мощностите им в студен резерв. Като се сумират предоставените пари, излиза, че на практика от тегления заем, който трябваше да осигури пари и за строежа на газовата връзка между България и Гърция, не е останало нищо. Парите са отишли най-вече за рефинансиране на стари задължения на НЕК, които се трупат заради цените на тока, тъй като плащаните от крайните потребители тарифи не покриват реалните разходи за производство, пренос и разпределение на електроенергията. Според данни, изнесени от НЕК в парламентарната енергийна комисия преди седмица, към 25 ноември дружеството има задължения за над 805 млн. лв. към производители на електроенергия, от които 435 млн. лв. са просрочени. В справката обаче не са посочени задълженията на НЕК към АЕЦ "Козлодуй", които са около 300 млн. лв. Най-голям от описаните борчове е този към ТЕЦ "Ей И Ес Гъръбово" – над 150.4 млн. лв., следван от ТЕЦ "Марица Изток 3", на която държавното дружество има да плаща над 120 млн. евро. Следващи са слънчевите централи, които имат да си вземат над 82.6 млн. лева. На топлофикациите НЕК има да плаща над 41 млн. лв., на вятърните централи – над 37 млн. лв., на заводските централи – близо 25 млн. лв., а на хидроцентралите – 14.5 млн. лв. Най-малка е сметката към централите на биомаса – 3.4 млн. лв. "Напрежението в енергийния сектор е огромно, системата е изцяло дебалансирана, но стъпка по стъпка, системата започва да работи", каза Драгомир Стойнев. По думите му въпросът с изплащането на задълженията на НЕК постепенно се решавал, защото иначе не можело да стане разделянето на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) от НЕК, каквото е изискването на Третия енергиен пакет на Европейския съюз и трябваше да стане още през март 2011 г. Заради забавянето срещу страната ни е заведено дело в Европейския съд в Люксембург, но в същото време кредиторите на НЕК не са съгласни с предложения им план за прехвърляне на преносната мрежа от активите на НЕК в активите на ЕСО. Покриването на стари дългове на НЕК, породени заради ценовите дисбаланси на предишните и сегашното правителства, с нови такива на сметка на БЕХ обаче не е ясно докога ще могат да поддържат сегашното положение на ръба в енергетиката.

Прочети цялата новина

Свързани новини: