БСП най-сетне внесе проекта за нов Изборен кодекс

След почти половин година работа, довела до редица чернови и проекти на чернови, в четвъртък заместник-председателят на парламента Мая Манолова (БСП) най-сетне внесе проектозакона за Изборен кодекс в деловодството на Народното събрание. Депутатката, която оглавяваше и временната комисия, изготвила заедно с редица отделни граждани и НПО-та чернова на новия закон, заяви, че до края на тази календарна година очаква и, които искат от останалите три парламентарни групи - на ДПС, ГЕРБ и Атака, да внесат свои проекти. Ако това стане, новият кодекс може да бъде приет в края на януари или началото на февруари догодина, каза зам.-председателят на парламента и уточни, че след това ще е необходим период от няколко месеца, в който да бъде назначена и да заработи нова изборна администрация, за да подготви вота за евродепутати през май. Ако прогнозата й за влязъл в сила нов изборен закон в началото на февруари се сбъдне, то закъснението, с което нормативният акт ще бъде приет, ще е пет месеца. През лятото на тази година, веднага след избухването на протестите срещу кабинета, за да "омилостиви" искащите оставка на правителството, Манолова се ангажира с написване на нови и ясни изборни правила, които да бъдат приети до октомври. В средата на октомври, обаче приключи работа само временната комисия, която изготви само чернова на проект, а след това всички партии трябваше да правят предложения по него. "Всички предложения на гражданските организации са взети предвид в новия закон“, увери Манолова и добави, че за първи път на следващите парламентарни избори щяло да може да се гласува за личности. От групата на левицата предлагат праг на преференция от 7% от гласовете за дадена листа. "В Кюстендил на последните избори за БСП гласуваха 23 хил. души. Това означава, че всеки кандидат, който събере 1400 гласа, може да влезе с преференция", даде пример тя. Проектът на БСП включва още професионална и постоянна изборна администрация. Ако той бъде приет, на европейските избори догодина ще бъде въведено експериментално машинно гласуване. Това е още едно несъответствие между обещанията на БСП и реалната ситуация. Преди започване на работа по кодекса от левицата се ангажираха с цялостното въвеждане на машинен вот. В окончателния вариант на социалистите техниката ще се ползва само тестово. Документът предвижда и поетапно въвеждане на активна регистрация за изчистване на избирателните списъци. За база БСП предлага да се ползва списъкът на гласувалите на евроизборите догодина, а на следващия вот – предсрочен парламентарен или редовен президентски, избирателите да се дописват. Тази идея на Манолова не се посреща добре от Венецианската комисия към ПАСЕ. Експертите смятат, че дописване в списъците би затруднило изборния ден и би спомогнало за фалшификации. В проекта на БСП е включено и предложението за безплатно отразяване на кандидатите в обществените медии и пакети, осигурени от държавата, за закупуване на време в частните медии, наричан от Манолова "ваучери". Предлага се облекчена регистрация на независими кандидати. Манолова съобщи, че левицата не предвижда никаква промяна в сега действащите текстове за уседналостта. В проекта е залегнало, обаче едно друго искане на ДПС, а именно да не се гласува с един единствен знак. В ИК, приет от ГЕРБ, за валидни се смятаха само бюлетини, на които вотът е отбелязан със знак „Х“. БСП и ДПС обаче настояваха да може да се гласува и с отметка, защото единният знак затруднявал избирателите. Сега опозицията смята, че гласуването с повече от един знак може да спомага организация за купуване на гласове. "Няма да отстъпим от интегралната бюлетина, всичко останало създава предпоставки за злоупотреби", каза още Манолова. Печатането на изборните книжа щяло да се извършва под контрола на Министерството на финансите. Тя изрази надежда, че в същинските дебати в парламента отново ще се включат гражданските организации, които били много полезни при работата на временната комисия, изготвила проекта. Запитана какво мисли за идеите на десни партии за въвеждане на задължително гласуване, Манолова заяви, че европейската практика върви в обратната посока. "Ако ще се санкционира негласуването, трябва да се осигурят условия за всички българи в чужбина", каза още тя и добави, че задължителният вот изисква и промени в конституцията. ДПС и ГЕРБ ще "коригират“ Манолова с отделни предложения Междувременно стана ясно, че ДПС и ГЕРБ няма да внасят свои предложения за нов кодекс до края на годината. Партньорите на БСП от Движението ще "коригират" предложенията на социалистите с текстове, внесени между първо и второ четене. А от ГЕРБ са склонни да подкрепят отделни неща, но не и целия кодекс. Позицията на депутата от партията на Борисов, член на правната комисия в НС Красимир Ципов е, че "БСП няма да получат подкрепа за закона". "Не виждаме промяна в избирателната система, каквато очевидно е наложителна, не виждаме възможности и за интернет гласуване, а само експериментално машинно, защо да го подкрепяме този кодекс", заяви Ципов пред Mediapool, уточнявайки че изказва лично мнение. Преди седмица пък, докато течаха преговори между БСП и ДПС за внасянето на общ закон, стана ясно, че ДПС ще стопира по-голямата част от предложенията на левицата. Така например движението ще обезсмисли на практика преференциалния вот, тъй като ще внесе предложение за "посочена преференция за първия в листата“ да се брои и бюлетина без преференциален знак. По този начин партийната листа никога няма да бъде пренаредена, тъй като по-голямата част от хората традиционно нямат фаворит, а подават вота си за дадената формация като цяло. ДПС ще бъде и против професионалната изборна администрация, както и против активната регистрация, за която като база да се ползват европейските избори, тъй като изселниците в Турция нямат право на глас на избори за ЕП.

Прочети цялата новина

Свързани новини: