Готви ли се Кремъл за нова пропагандна атака?

Крисчън сайънс монитор

В понеделник президентът Владимир Путин нареди основно реструктуриране на руски новинарски компании, насочени към чуждестранни аудитории и по този начин създаде нова мегаагенция начело с лоялен на Кремъл журналист, известен с ксенофобските си възгледи.

Експерти спорят дали ликвидирането на информационната агенция РИА-Новости и на радио “Гласът на Русия” е било замислено като мярка за осъществяване на икономии или Кремъл цели да заостри инструментите си за отправяне на послания в момент на интензивни дипломатически ангажименти и нарастващо напрежение със Запада.

Главният редактор на РИА-Новости Светлана Миронюк междувременно каза на служителите, че тя и други членове на висшето ръководство на агенцията са били изненадани от президентския указ, научавайки за него от други медии. Това внушава съмнение, че преструктурирането не е просто финансово решение.

Кремъл увеличи усилията си за връзки с обществеността през последното десетилетие, създавайки печатни и електронни медии на чужд език, за да помогне за създаването на контраинтерпретация на новинарските събития, описани в чуждите медии.

В САЩ например руското правителство плащаше за многостранични притурки във вестници като “Вашингтон пост” и наливаше средства в популяризирането на своя англоезичен телевизионен канал “Русия днес”. Кремъл освен това нае американската компания за връзки с обществеността “Кечъм” да прецизира комуникационните му стратегии и според някои сведения плаща на компанията над 25 милиона долара за разпространяването на гледната точка на Москва.

Активите на РИА-Новости и “Гласът на Русия” ще бъдат групирани в агенция, която ще бъде наречена “Россия сегодня” (Русия днес). Телевизионният канал със същото име изглежда не е засегнат от кремълския указ, в който се казва, че новата агенция ще “предоставя информация за руската държавна политика и живота и обществото в Русия на аудитории в чужбина”.

Напоследък Русия се радва на по-добър международен образ отчасти благодарение на успеха на Путин да убеди Обама да не напада Сирия заради използването на химически оръжия и отчасти заради ролята й в постигането на международното мирно споразумение с Иран. Путин натрупа лични точки в публичната информационна война за Сирия като публикува впечатляваща статия в “Ню Йорк таймс”, чиято публикация беше уредена от “Кечъм”.

До зимните олимпийски игри в Сочи остават по-малко от два месеца, международният образ на Русия е в подем и президентският указ вероятно сигнализира, че Кремъл е решил да префокусира глобалните си медийни ресурси и да ги впрегне по-сериозно в служба на целите на държавната политика.

“Става дума за насочване на руското влияние”, коментира Алексей Мухин, директор на независимия Център за политическа информация в Москва. “Ще видим много повече пропагандни материали, които ще целят да подобрят образа на Русия и да увеличат влиянието й в световните дела.”

Маша Липман, редактор в списанието “Про и контра”, издавано от московския център “Карнеги”, твърди, че ликвидацията на РИА-Новости е особено лоша новина, защото в спектъра на руските медии агенцията е била забележителна с това, че е опитвала да поддържа обективни журналистически стандарти както във вътрешните, така и в международните си новини.

“РИА-Новости вършеше доста добра работа, което е едната причина да смятам, че закриването й е лоша новина”, казва Липман. “Агенцията се ръководеше най-напред и преди всичко от професионални съображения и рускоезичната й емисия беше един малко по-различен глас в руския медиен ландшафт.”

Друга причина за песимизъм, посочва Липман, е назначението на Дмитрий Кисельов начело на новата медийна компания.

Кисельов е скандален водещ на телевизионно предаване, който стана печално известен с подбудителска реторика ...

Свързани новини: