Зинаида Златанова "няма да се учуди", ако ЕК отчете новото бягство на осъден

Не бих се учудила, ако казусът с Илиян Тодоров бъде включен в предстоящия мониторингов доклад на Европейската комисия, каза в петък пред бТВ правосъдният министър Зинаида Златанова   Илиян Тодоров получи доживотна присъда за убийството пред дискотека "Соло", но изчезна, преди да бъде вкаран в затвора. Единствената следа от него бе публикувано в "Ютюб" видео, с което той обяснява лично на главния прокурор, че е жертва на политическа поръчка и е мълчал четири години, за да не се случи нещо със семейството му. Тодоров бе обявен за общодържавно издирване, но все още не е открит.   През април миналата година осъдените за изнудване Пламен Галев и Ангел Христов – братя Галеви, също изчезнаха, преди да бъдат вкарани в затвора, за да не излежат петгодишните си присъди. Тяхното изчезване бе отбелязано в юлския доклад на Европейската комисия.   "Не бих се учудила, ако бъде включен и този казус (на Илиян Тодоров). Не знам дали ще бъде включен, това ще реши Европейската комисия. Но не бих се учудила, тъй като по повод казуса с Братя Галеви имаше забележка на Европейската комисия", каза министърът. Според Златанова изчезването на престъпници "за радост" все още не е масова практика   "Единични са случаите. Но така или иначе дори единични, такива случаи изобщо не трябва да се допускат в страната. Не трябва да се допуска който и да било да избегне правосъдието", обясни министър Златанова. Тя не пожела да определи на кой точно е вината за изчезването на Илиян Тодоров, в стила на обвиненията към съда от времето на ГЕРБ зададе въпроса защо има различни присъди срещу обвиняемите на различните инстанции.   Илиян Тодоров беше оправдан само на първа инстанция, а следващите две му дадоха доживотен затвор.   "Има ред институции, които аз бих предложила първо да си свършат работата и след това да мислим за измяна на закона. Защо? Законът лесно би могъл да бъде променен, това е Наказателно-процесуалният кодекс, и да обвържем съдиите със задължението да задържат всички, да речем, осъдени за тежки умишлени престъпления на някакъв етап от процеса. Какво може да се получи? Представете си, че обвиняемият след две, три или шест години, в зависимост от тежестта на делото, бъде оправдан, а той е прекарал години в ареста, в затвора. Какво правим тогава?", обясни Златанова. Това беше и тезата на предшественичката й Диана Ковачева. Нито Златанова, нито Ковачева обаче си позволиха да критикуват МВР за липсата на елементарна превенция спрямо лицата с влезли в сила осъдителни присъди.   По отношение на очакванията си за доклада на ЕК, който трябва да се публикува в средата на януари, Златанова обясни, че "знае кой точно очаква съсипващ доклад за България".   Много е тревожно, че точно по правосъдие и вътрешни работи, така някак си се забавиха реформите. Седем годни - това са много правителства, много парламенти, много партии, управлявали държавата. И никак не ми се иска да политизираме този въпрос. От политизиране, от взаимни обвинения между институциите - кой кого хваща, пуска, отново хваща и т.н., стигнахме до ситуация, в която сме под мониторинг толкова време", каза тя.

Прочети цялата новина

Свързани новини: