България навлиза в нов етап на путинизация

Новината, че се изгражда нормативна инфраструктура за създаването на фалшиви и контролирани от ДАНС структури на гражданското общество е поредното доказателство, че навлизаме в нов етап на путинизация на установилия се в България режим на олигархично управление. Дълбоко ешелониран зад фасадата на привидно демократичен и европейски институционален ред, той консолидира възможността си да управлява страната чрез назначение на зависими лица на важни държавни длъжности и в пълна липса на прозрачност прекроява по своя угода законодателството и държавния бюджет. Просъществуването на този режим зависи все повече от възможността да противодейства на гражданското пробуждане чрез изграждане на паралелна публична реалност и осигуряването на пълно пропагандно проникване на своите „опорни точки”. В последните месеци наблюдаваме процес на ударно дублиране и подмяна на всички необхванати до сега сегменти на публичната сфера. Наред с вече ”класическите” форми на контрол върху печатните и електронните медии, тече агресивно навлизане във новите форми на обмяна на информация и формиране на мнение в социалните мрежи. Масираното използване на интернет тролове практически уби форумите към електронните медии. Свидетели сме на небивал разцвет на напълно анонимни ”информационни сайтове” без никакви данни за техните собственици и финансиране, които публикуват конспиративни и пропагандни материали и компромати без позоваване на факти и източници и без автори. Нарастваща армия фалшиви профили във Фейсбук осигурява популяризирането на тези материали през различни фалшиви или овладени Фейсбук групи и страници. Всичко това изпълни с мрачен буквализъм юнския виц, че Пеевски искал да оглави ДАНС, така че с нейна помощ да си купи и Фейсбук – последната незавладяна от империята му медийна среда.  Последните дни показаха ясно и как тази уж виртуална пропагандна машина започва да има съвсем реални въздействия: държавни институции се ”самосезираха” по информация от подобни фалшиви медии, за да оказват тормоз върху семейството на протестиращата Десислава Николова. Извън социалните мрежи, в ”аналоговия” свят, протичат подобни процеси: надграждайки опита от противодействието на природозащитното движение (протестите за Витоша и Банско например) управляващите организират контрапротести.  Парламентът проведе цялостен цикъл от консултации по новите изборни правила с участието на организации и групи, които не представляват никого, нямат доказана експертиза и за които няма никакви данни, кой ги финансира и какви са целите им. На нов етап е и използването на прокуратурата и репресивните органи за нуждите на политическо и социално инженерство: практически всеки етап на формиране, укрепване и преструктуриране на настоящата властова гарнитура минава през една или друга форма на подпомагане от държавното обвинение или службите за сигурност. Продължава формирането на политически ГМО проекти и бурен синтез в националистическия сектор, който винаги е бил предпочитана сфера за работа на елементи от тайните служби и олигархичния естаблишмънт. Моделът съществува без значение кой е на власт Този модел има няколко важни характеристики. На първо място, той съществува независимо от това коя инсценирана партия или коалиция е на власт – днес ние виждаме просто нов етап на практики, които бяха употребявани и от предишното правителство и на неговите предходници.  Второ, континюитетът на този модел се осигурява от мрежи, които контролират тайните служби и се захранват чрез трайни корупционни и други криминални предприятия, завладяват стопанския живот и превръщат институциите във фасада. Проследявайки назад във времето видимите елементи на тези мрежи, бързо стигаме до офицери от държавна сигурност и технологии за социален контрол и манипулация на публичната сфера, употребявани още от комунистическите служби. Третата, най-важна, характеристика на този модел, е че той успява да мимикрира под маската на демократични институции и практики и да просъществува в ”слепите петна” (внимателно създадени и поддържани) на тяхното въздействие. Номинално имаме публично финансиране за политическите партии (правещо ги независими от криминално въздействие), реално имаме пълна липса на отчетност на харченето на субсидиите и отсъствие на реален контрол върху всички други дейности на партиите, което отваря вратата за крещящи злоупотреби. Номинално тайните служби и в други страни ползват секретни сътрудници, информатори и могат да регистрират законспирирани фирми и организации, реално, при липсата на какъвто и да било граждански контрол и адекватен регламент, всичко това се превръща в отровна екосистема, в която елементи на клептократичния ни модел свободно се занимават с политически и криминален инженеринг (например казуса ”Буда”). Номинално, имаме независима академична сфера, но реално, на ключови места се оказват лица с връзки в тайните служби, които продължават курса по идеологическо обосноваване на съществуващия режим и отглеждането на специфични форми на ”национализъм” като техника за мобилизация на големи групи от населението чрез страх и зависимост от възприятието за себе си като жертви преди всичко. Номинално имаме независими съд и прокуратура, но реално, чрез утвърдени канали за влияние от политическата сфера и с помощта на административната номенклатура в съдебната власт, режимът си осигурява нужните действия и решения на правосъдието. Номинално имаме свободни медии и дори – наскоро въведени ограничения за офшорна собственост – реално…. Тази специфика на състоянието на институциите и публичната ни сфера прави България особен случай в рамките на ЕС, но типичен за източните и балкански региони, в които съюзът все повече бива въвлечен. Номинално, страната ни е отговорила на критериите за членство както в ЕС, и в Съвета на Европа, така и в НАТО. Всъщност обаче, инструментариумът, а и базисният понятиен апарат на Западните ни партньори, ги прави неспособни да се ориентират в реалната ситуация у нас. Това важи дори за специално създаденият за нас инструмент на мониторинга в областта на правосъдието и вътрешният ред.  Западът сътрудничи и инвестира в обучение и техника в нашите нереформирани и пиратстващи далеч извън гражданския контрол служби. Докато демокрацията в България ерозира все по-видимо, европейски и американски партньори венцехвалят основни нейни рушители като Цветан Цветанов, а големите европейски партии като ПЕС и ЕНП предприемат морални самоубийства в безразборните си прегръдки с български клептократични котерии, маскирани като партии. Причината става ясна до някъде при сравнение с друга ”проблемна демокрация” в рамките на ЕС – Унгария. Ударите срещу ценностите на ЕС, които Орбан нанесе, бяха облечени във формата на конкретни закони и дори – в новата конституция. Те бяха ясно преведени на езика на западната публичност и на кода, който институциите на ЕС могат да ”четат”. Близки до путиновия клептократичен режим Нашият модел, така както опитах да скицирам основни негови характеристики, е много по-близък до начина на изграждане на путиновият клептокраничен режим, при който формалните институции и норми са бутафория, а реалните властови процеси са изместени в неформални и неосветени подмоли, които подлежат на анализ не на езика на правото и политическата наука, а на антропологията и криминологията. Защото Западът не е географско понятие, а въпрос на конкретен модел на структуриране на обществото, при който властовите процеси, вземането на решения относно общия интерес, се случва в публичната сфера по прозрачен начин и при гаранции за отговорност.   Режимът все по ясно осъзнава, че има проблем със наследените от 90-те неправителствени организации, ползващи се от независим от режима източник на финансиране от големи институционални донори (с ясно обявени правила и цели) и с експертния капацитет да обосновават въвеждането на западни модели на структуриране на публичната сфера. При всичките си несъмнени проблеми и грехове, следващи както от кризите на западните модели, които опитват да привнасят от вън, така и от неестествената роля на гражданска опозиция, която им се налага да играят заради дефицитите на обществения ни живот, тези организации успяват да излъчват ефективна критика на съществуващото положение. Те осигуряват независима проверка и анализ на важни факти, разкриват и произвеждат нова информация, с което се явяват важен противовес на пропагандата на управляващите и техните лъжи на Европейска и НАТО-вска сцена. Формулирането на адекватни  и основани на работещи западни модели алтернативи на сегашния ни модел на клептократично управление също в голяма степен разчита на тяхната експертиза и гражданска активност. Именно от средите на тези организации, а не от БСП и ДПС, дойде най-последователната  и ефективна критика на опитите на ГЕРБ да се окопае в съдебната власт и службите. Сега техни активисти отново са в авангарда на гражданските протести срещу следващия етап на консолидация на олигархичния режим у нас. Гражданите трябва да възразят Няма спор, че както и всеки друг обществен сектор у нас и този на неправителствените организации има своите съществени проблеми. Ясно е, че в една бъдеща нормална обществена среда, огромна част от техните функции ще бъде поета от автентични партии, реално независими и компетентни академични институции, свободни медии… Днес, необходимостта те да запълват поне част от дефицитите на гореизброените институции, изкривява ролята на НПО-тата и ги прави уязвими. При всички тези свои проблеми обаче, точно те и точно заради своето западно финансиране и експертиза, в момента отстояват продължаването на дълбоката обществена трансформация на обществото ни по западен модел. Съвсем логично е на този фон, че управляващите насочиха срещу НПО сектора  ескалираща пропагандна агресия, копираща директно опорни точки, ползвани от путиновия режим при неговата успешна кампания за ликвидацията на този сектор в Русия. Днес получаваме доказателство и че се впряга целия държавен ресурс за създаване на контролирани и фалшиви граждански организации. Пред нас като граждани все по-ясно се очертава един важен избор – дали ще позволим превръщането на страната си в сенчеста периферия между Европейския и Еврайзийския съюз, в която един клептократичен режим ще мимикрира и паразитира върху агонизиращата ни държава или ще продължим генерационното си усилие да превърнем България в модерна европейска страна.  Парадоксално е, че в това свое усилие ние не просто не можем да разчитаме Западът да свърши нашата работа, но и имаме отговорността да се превърнем в онзи серум, който да имунизира целия ЕС срещу рисковете, породени както от разширяването на изток, така и от новите технологични и информационни развития.

Прочети цялата новина

Свързани новини: