Едуард Сноудън срещу Биг Брадър

На 7 юни “Вашингтон пост” и “Гардиън” съобщиха, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) и Федералното бюро за разследване (ФБР) имат достъп до сървърите на компании като Гугъл, Фейсбук, Майкрософт, Яху, Скайп, Ей О Ел, ЮТюб, Епъл и ПалТок и следят чужди граждани. Информацията “изтече” от Едуард Сноудън, бивш служител на АНС, работил и за ЦРУ. Предадени от него документи разкриха партньорството на АНС и интернет компаниите в тайна програма с кодово име “Призма”, която позволява на АНС да разглежда всякаква информация, предадена по мрежата. Компаниите увериха, че не са давали пряк достъп на разузнавателни агенции до системите си.

След като източникът стана известен, САЩ поискаха екстрадиция на Сноудън от Хонконг, където той се бе укрил. На 23 юни Сноудън напусна Хонконг на път за Латинска Америка, където се надяваше да получи убежище. Междинният престой на московското летище Шереметиево обаче се удължи непредвидено - САЩ анулираха паспорта му и на беглеца не можеше да бъде издаден билет. След повече от месец престой в транзитната зона, руският президент Владимир Путин заяви, че Сноудън може да остане в Русия, ако прекрати дейността си срещу САЩ. Русия никога никого не е предавала и не смята да предава, подчерта той - най-много е имало размяна на агенти.

Сноудън получи временно разрешително за престой за 1 година и напусна транзитната зона на 1 август. По всички налични данни той изпълнява условието на Путин - прекратил е действията срещу САЩ и се е концентрирал върху защитата на данните на потребителите на неназован руски сайт.

Последствията от действията му обаче продължават да се усещат в продължаващите медийни публикации. Всички процеси, задвижени от неговите разкрития, също продължават формално и без него. Очаква се скоро той да даде показания пред Европейския парламент за обвиненията срещу САЩ. Бразилия също поиска от Москва да го разпита като свидетел. Разбира се, ако чужди държави искат да му задават въпроси, самият Сноудън не е направил нищо, с което да наруши думата си…

Какво всъщност разкри Сноудън? Знаем само за публикуваното до момента - по последни данни бившият служител на АНС е предал на различни медии 58 хиляди документа, от които едва ли сме видели и 580. Така че оценката на главния редактор на вестник “Гардиън” Алън Ръсбриджър за “1 процент публикувани документи”, направена пред парламентарна комисия на 3 декември, вероятно е точна, или занижена. И въпреки това някои неща са от изключително голямо значение.

Ето кратък списък на важните моменти в разкритията на Сноудън и последствията от тях:

-Сноудън съобщи за програмата “Призма”, която обхваща цял свят. Срещу нея започнаха протестите в страни като Германия и тя привлече незабавно вниманието на обществеността.

-Британската програма “Темпора”, с която се събира информация от оптични кабели. В случая вероятно е замесена и Италия, но официален Рим отрича участие. В Италия обаче кабелите излизат на повърхността и това е удобно място да се получи достъп до тях - ако има съдействието на персонала. Свързването към кабелите под вода е трудно постижимо технически, така че връзката вероятно е на суша.

- Подслушването и на граждани на САЩ, което опроверга идеята, че се подслушват “само терористи”. Може да се допусне, че именно това е причината петицията да се даде прошка на Сноудън, публикувана на сайта на Белия дом, да събере необходимите 100 хиляди подписа в рекордно кратък срок. Подслушвани са хора по грешка, приятелките на служители в АНС са били шпионирани - а като капак, част от събраните данни са били споделяни с чужди разузнавания, включително израелското.

-Подслушването на предприятия със стратегическо значение. Бразилската президентка Дилма Русеф определи това като “промишлен шпионаж” - тази информация стана капката, ...

Свързани новини: