Как Украйна ще се оттласне от ръба на пропастта

Преди девет години Украйна беше разтърсена от Оранжевата революция, а протестиращите настояваха изборите да бъдат повторени, тъй като са фалшифицирани. Тогава беше постигнат компромис между държавата и опозицията, за да се избегне кръвопролитие, но сега конфронтацията по улиците на Киев между президента Виктор Янукович и хилядите протестиращи поддръжници на присъединяването към ЕС беше белязана от насилие. Украйна затъна в най-дълбоката си криза, откакто през 1991 г. стана независима, пише британският в. “Файненшъл таймс”.

Янукович трябва да постигне компромис с протестиращите, за да се избегне насилието. Тогава Украйна ще бъде в по-добра позиция също да получи така необходимия й спасителен пакет от Международния валутен фонд. Условията на МВФ да отпусне на Киев милиарди долари са тежки, но едно правителство на националното единство би могло по-лесно да убеди украинците да ги приемат, отколкото настоящото дискредитирано управление, отбелязва вестникът.

Десетки хиляди украинци остават да лагеруват в центъра на Киев с лозунги, призоваващи за демокрация, свобода и върховенството на закона. Преди немного време същото в Москва направиха руски протестиращи. Руските демонстранти не бяха така амбициозни да смятат, че благодарение на числеността си биха могли да свалят правителството, но техните стремежи бяха същите като на украинските им събратя, посочва в. “Гардиън”.

Паралелът е само илюстрация за заблудата в идеята, и по-точно казано предразсъдъка, че случващото се на улиците в центъра на Киев се върти около “европейските ценности”, чужди на Русия, и че Украйна за пореден път е изправена пред цивилизационен избор между Европа и Русия. Историята показва, че тя може да поддържа връзки и с двете.

Докато търси от Европейския съюз ръководни насоки, Украйна с право се бои от плановете на Русия за нея, отбелязва в. “Индипендънт” подхващайки засегната и от “Гардиън” тема. Истинската трагедия на Украйна е, че е била принудена да избира между традиции и регионални блокове на влияние. Страната обаче не бива да прави подобен избор и няма да й се наложи, ако Русия й позволи да развива връзките си с Европа, коментира всекидневникът.

Европейците трябва да са дълбоко благодарни на Украйна. Онова, което кара стотици хиляди граждани да устояват на сковаващия студ и на също толкова смразяващите сили на реда, не е вик за помощ, а тяхното уверено искане за самоопределение, законност, благополучие и мир, посочва анализатор в коментарната рубрика на в. “Ню Йорк таймс”. Обвързаността на украинците с тези основни ценности е мощно напомняне какви бяха целите на европейската интеграция и колко много остава да се направи. Ако иска да постигне заявените от нея амбиции, Европа е длъжна да успее в Украйна, подчертава анализаторът.

Европа предложи снощи на Украйна финансова помощ при две условия: ясен политически ангажимент на президента Янукович към ЕС и възстановяване на икономиката според предписанията на МВФ, отбелязва френският в. “Фигаро”. Европа, останала резервирана, докато Вашингтон и Москва наддаваха за Украйна, разглежда вече ситуацията като спешна. Желанието за ясно решение в полза на ЕС отговаря пряко на стремежите на протестното движение на Майдана в Киев, но призивът за ускорени реформи на все още скованата в съветския модел икономика ще се хареса по-малко на проевропейските демонстранти.

Това е един от залозите и в схватката, която се разиграва от месеци между Брюксел и Кремъл. Владимир Путин кара украинците да смятат, че руските кредити и по-евтиният газ ще извадят бързо Украйна от застоя. Европа ги предупреждава за обратното - че ще трябва да преживеят същото пречистване, с каквото се сблъскаха някога ГДР, Полша и Чехия преди да станат модерни държави, допълва френският ежедневник.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: