Марксист ли е папа Франциск?

Франс прес

Може ли Франциск да е “марксист”? Аржентинският папа гневно осъжда дивия либерализъм и бе охулен от шепа ултраконсерватори в САЩ, но всъщност се вписва в обществената доктрина на църквата.

Верен на своя образ като защитник на бедните, в апостолическото си послание “Evangelii Gaudium” от края на ноември Франциск разкритикува твърде рязко диктатурата на “безмилостния” пазар, която създава “отпадъчна култура” и изтласква хората в цели региони от обществения живот.

Той изобщо не възхвалява революциите, нито се позовава на марксизма, но се изказва понякога много ясно: “Далеч не препоръчвам безотговорен пауперизъм, но икономиката вече не може да избира лек, вливащ в тялото нова отрова - както твърдят, че свиването на трудовия пазар вдига доходността”.

Посланието, отправено след тежкия му укор във връзка с “глобализацията на безразличието” на остров Лампедуза през юли, бе повод популярният в САЩ радиоводещ Ръш Лимбо - консерватор и методист, да нарече думите на Хорхе Марио Берголио “чист марксизъм”.

Джонатан Моузли от Чаеното парти сметна за необходимо да уточни, че според него “Исус е бил капиталист, проповядвал личната отговорност, а не социалист”. Друг коментатор на консервативната телевизия Фокс - Стюарт Варни, англиканец, обвини папата, че бил застъпник на “неосоциализма”.

Но твърде консервативната Епископска конференция на САЩ, напротив, приветства думите на папата - епископ Дейвид Л. Рикън заяви от нейно име, че Светият отец е “жив пример за новата евангелизация”.

Такъв бе и отзвукът сред френския епископат. Според монсеньор Иполит Симон, архиепископ Клермонски, Франциск е “верен на най-класическата църковна обществена доктрина, която гласи, че пазарът не може сам да осигури благото на обществото - държавата трябва да поеме дял от задачата”.

Монсеньор Симон припомня шегата на прочутия бразилски епископ дон Елдер Камара, проповядвал сред сиромаси: “Когато се грижа за бедните, ме вземат за светец. Щом попитам защо са бедни, отвръщат ми, че съм марксист”.

Критики срещу растящото неравенство

Критиките срещу социалното неравенство и неправдите на капитализма всъщност водят началото си от Лъв Тринайсети, последния папа на 19-и век. “А след кризата от 1929 г. папа Пий Единайсети говори за световния паричен империализъм”, напомня пред АФП експертът по Ватикана на в. “Стампа” Андреа Торниели.

“Тази критика не ме изненадва, тъй като идва от средите, превърнали християнството в идеология, използвана за оправдание на една или друга политика. Обвинителите на Франциск, които го наричат марксист, обясняват, че всъщност Исус е бил капиталист”, добавя той.

По думите на друг известен ватиканист - Марко Полити от левия в. “Фато куотидиано”, “смехотворно е Франциск да бъде смятан за марксист. Той е в пълна хармония с Бенедикт Шестнайсети и Йоан Павел Втори”.

“Критиките му срещу растящото неравенство открояват всъщност яростната съпротива на нежелаещите да приемат, че икономиката и финансовата система трябва да се нагаждат към норми, диктувани от обществения интерес”, допълва Полити.

Според биографите на Берголио той изобщо не прилича на марксист, напротив: без някога да е бил ултраконсерватор, е влизал в директен сблъсък с крайнолеви йезуитски свещеници, съблазнени от марксизма. В противовес на теологията на освобождението, твърде разпространена в Латинска Америка през 70-те, той предлага немарксистка “народна теология”.

Кризата от 1929 г. разорява италианското семейство на днешния папа. В Буенос Айрес той вижда с очите си опустошителното въздействие на либерализма, завладял Аржентина през последните десетилетия.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: