Бизнесът с плах оптимизъм за икономиката и с високо недоверие към властта

Бизнесът повишава оптимизма за бъдещето си и стават все повече оценките му, че икономиката е започнала да се оттласква от дъното. Това показват резултатите от годишната анкета на Българската стопанска камара сред 462-ма мениджъри и собственици на компании, направена между 1 и 10 декември.   Според 22% от анкетираните бизнес климатът през 2013 г. се е подобрил спрямо предната година, докато за 2012 г. позитивните оценки са били бяха едва 2 на сто.   И през настоящата година обаче се запазва високият процент (53%) отговорили, че има влошаване на икономическите условия в страната, а според 23% от анкетираните те не са се променили. Макар 39% да предвиждат застой в икономическите процеси през 2014 г., анкетата показва наченки на оптимизъм – 33% очакват възстановяване на растежа над 1.5%, докато през 2012 г. оптимистично настроени са били едва 16 на сто от анкетираните   Категорично се обръща и тенденцията сред отговорилите "очаквам задълбочаване на кризата" – през миналата година далите такъв отговор са били два пъти повече (51%) спрямо 2013 година (25%).   Всеки трети бизнесмен (29%) декларира подобряване на икономическото състояние на своята фирма. Малко повече (36%) са успели да запазят показателите от предходната година, а почти толкова (32%) отчитат спад на фирмените си показатели.   Най-негативно икономическата криза се е отразила върху продажбите/оборотите (50% от фирмите, участвали в анкетата, отчитат спад), следвани от обемите на производство (41%), работните места (36%), инвестициите (33%) и пазарното присъствие (31%).   Действията на изпълнителната власт за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза са оценени от анкетираните негативно, като най-много негативи събира правителството "Борисов" (72%), следвано от правителството "Орешарски" (45%) и правителството "Райков" (31%). Всеки трети (30%) дава положителна оценка за дейността на сегашното правителство, а предходните две се ползват с одобрението на едва 14-16% от анкетираните.   Според анкетираните, най-често случаи на корупция се наблюдават при обществените поръчки (вкл. по европейските проекти) – 82%, съдебната система – 73%, здравеопазването – 64%, и управлението на регулаторни режими – 59%, а най-незасегната от корупционни практики е системата на образование (12.5%). Спрямо предходното проучване (за 2012 г.) практически във всички посочени сфери е отчетен ръст на корупционния индекс, като най-сериозно е увеличението при МВР/КАТ, данъчното обслужване и контрол, контрола по спазване на трудовото законодателство, обществените поръчки и управлението на регулаторни режими. Нивата на корупция в съдебната система и здравеопазването остават без промяна.   Една от ключовите причини за фирмената задлъжнялост е забавянето на плащания от страна на държавата и общините за изпълнени обществени поръчки. Сегашното проучване показва намаление на забавените плащания към държавните и общинските дружества (от 11.8% през 2012 г. на 3.7% през 2013 г.), незначителен спад на задълженията на общините (от 8.8% на 8.5%) и сериозно увеличение на задълженията на държавата (от 8.8% на 14.6%).   Обръща се тенденцията спрямо 2012 г. по отношение на намерението на мениджърите да ползват европейските фондове за развитие на своята дейност. 59% от анкетираните планират да кандидатстват през 2014 г. с европроекти, 25% нямат подобно намерение, а 16% все още не са решили. За сравнение, през 2012 г. планове за кандидатстване с европроекти са декларирали едва 24% от анкетираните, докато преобладаващото мнозинство (67%) не са имали подобни намерения.   Сред институциите традиционно най-високи оценки получават данъчната администрация (31%), местната власт (28%) и президентската институция (28%). На другия полюс остават съдебната власт (11%) и Народното събрание (13%).   Лидер по неодобрение е парламентът (78%), следван от съдебната власт (67%) и президента (58%). Действащото правителство събира 56% неодобрение и 24% подкрепа.   Според изпълнителния председател на БСК Божидар Данев все още е много висок ръстът на сивата икономика.   “Правителството като че ли повече се ориентира към социални промени, промени в социалната сфера. За съжаление реверансите към електората и натискът, който имат определени групи, продължава към правителството, и то като че ли е склонно на определени компромиси, които в никакъв случай не са полезни за оздравяване на българската икономика”, каза Данев пред БНР.   “Действително 4 години държавата беше блокирала ръста на доходите, блокирала беше определени плащания - и това може би е глътка въздух, но в никакъв случай не е здравословно за българската икономика. За нас българската икономика трябва да бъде водеща, за да може да се позволят приходи и тогава да се позволят и съответни социални разходи”, добави той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: