Войната в Сирия - ужас без край

През 2011 г., когато Арабската пролет бе в своя разгар и бунтът в Сирия набираше устремно сила, враговете на Дамаск се надпреварваха да прогнозират скорошния край на режима на Башар ал Асад, отчасти и с пропагандна цел. През 2011 г. президентът на САЩ Барак Обама уверил иракския премиер Нури ал Малики, че сирийският президент ще бъде свален от власт до два месеца, разкри самият той в интервю за излизащия в Лондон панарабски вестник “Аш шарк ал аусат” през февруари тази година.

Малики обаче им възразил: “(Асад) няма да падне, дори след две години.” И се аргументирал: “Познавам Сирия добре. Те (б. авт.: режимът) ще се бият, и светски настроените, християните и други са на тяхна страна.” Пророчески думи, показващи колко е важно да познаваш добре отвътре един регион, при това толкова сложен като Близкия изток, за да можеш да си позволиш да прогнозираш хода на процесите и събитията, камо ли да ги направляваш.

Конфликтът в Сирия продължи да бушува с пълна сила през цялата 2013 г. При това дори няма изгледи краят му да се зададе на хоризонта. Изминаващата година обаче бе белязана от сериозна промяна на спецификата на конфликта в няколко направления. Първо, режимът на Асад, който на моменти до средата на тази година изглеждаше в отстъпление, не само успя да стабилизира своите позиции, но и премина в контраофанзива, като постигна редица успехи по места - например си върна този месец изцяло контрола върху магистралата Дамаск-Хомс и постепенно прочиства контролираните от бунтовниците околности на столицата.

Второ, 2013 г. бе белязана от известно намаляване на насилието, главно в резултат на успехите на правителствените сили. Ако “статистикът на жертвите”, Сирийският център за наблюдение на човешките права (СЦНЧП), преброяваше по правило над 100 убити на ден през 2012 и голяма част от 2013 г., то в последно време броят на жертвите се понижи чувствително. Това обаче съвсем не е повод за успокоение - известията за зверства, извършени и от двете страни в конфликта, не спират да валят едно след друго.

Трето, силите на опозицията стават все по-разединени и често влизат в сблъсъци помежду си. Отчасти това се дължи на военните неуспехи, които неизбежно водят до падане на бойния дух, но основният фактор е друг: прокарването на все по-ясна черта между подкрепяните от Запада светски настроени бунтовници начело с т. нар. Свободна сирийска армия (ССА) и ислямистите, самите те разделени на свързани с Ал Каида джихадисти, в голямото си мнозинство чужденци, и на местни фракции, обединени в Ислямския фронт.

Показателна за израждането на бунтовническото движение е статистика на американския вестник “Уолстрийт джърнъл”, според която ССА, доскоро водеща фракция, на която западните сили възлагаха своите надежди, се е свила от около 130 хиляди до едва 40 хиляди бойци. За сметка на това Ислямският фронт се е разраснал до около 45 хиляди души. Числеността на екстремистките групировки като Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) и “Джебхат ан Нусра” (Фронт на победата) трудно може да бъде определена, още повече че те не действат само в Сирия, съставени са предимно от чужденци и се вписват в по-общата борба на глобалното джихадистко движение. Според оценка на иракския външен министър Хошияр Зебари, цитиран от Ройтерс, ИДИЛ наброява около 12 хиляди бойци.

Картината става още по-тревожна, предвид факта, че екстремистите печелят терен за сметка на ССА. Това дискредитира сериозно бунтовниците в очите на международната ...

Свързани новини: