Един хвърля камъни по бежанците, друг им носи храна - в един лагер отвътре

“Решихме да дойдем в България, но не знаехме нищо за страната. Не знаехме, че тук няма работа за българите, а какво остава за чужденците“, обяснява на английски език Ами, 20-годишен сириец с кюрдски произход. Той желае да остане анонимен, тъй като от приемния център във Враждебна са му направили забележка да внимава с коментарите си, след като е бил интервюиран от няколко медии.
Майката на Ами приготвя чай за нас, усмихвайки се постоянно, и сяда наблизо, заедно с останалите му роднини. Ами обитава една от стаите на центъра със семейството си – двамата си родители, шест братя и сестри и баба си, която е над 70-годишна. Семейството, въпреки че не разбира какво говорим, стои и слуша с любопитство. Очевидно тук няма много занимания. В стаята през нощта спят общо 20 жени, по двама души на легло. Мъжете са отделно, разположени в съседната. В ъгъла има кът за готвене, очевидно поддържан, въпреки малкото кухненски пособия на него. Пред вратата, която няма дръжка, а се затваря с връв, са изрядно подредени обувки, а леглата са застелени. Въпреки това въздухът е задушен и стаята изглежда сива и нечиста. Центърът, сградата на който е бивше училище, е с капацитет от 310 души, в момента е побрал в себе си около 400 човека.

Повече от 8000 души,

търсещи убежище, са влезли в страната тази година, в сравнение със среден брой от 1000 души в миналото. Конфликтът в Сирия е причинил бягството над 2 милиона и 200 хиляди души до днес. При липсата на изгледи конфликтът скоро да приключи, се очаква потокът на търсещи убежище през Турция у нас да нараства. Страната, неподготвена да се справи с потока от хора, е изправена пред предизвикателство да им осигури храна, топлина и достъп до здравна грижа.

Ами и семейството му са тук от септември, след като нелегално са се прехвърлили през турско-българската граница през нощта. Ами не е вярвал, че баба му ще оцелее из „тъмната гора“ край границата. Семейството му е живеело в североизточния град Камишли, където е учил гео инженерство. Сестра му, която стои с учебник на коленете в ъгъла, е учила информационни технологии, а брат му – английска филология.
„Всички ние искаме да продължим да учим“, обяснява Ами. Оплаква се, че не е свикнал да се къпе толкова рядко – един път в седмицата, както се налага тук. В центъра има всичко на всичко два бойлера и над 200 души се опитват да стигнат до тях. Ами отскоро е започнал да учи български, очевидно с идеята да се адаптира по-успешно към средата, в която се е озовал. На въпрос „Как си?“, с добродушна усмивка отговаря на български: „Не съм добре“.
„Всеки тук ме обича“, казва Латифа, 24-годишна домакиня от Дамаск, която е тук с двете си деца-близнаци и мъжа си, който в момента е отишъл на пазар из града. Латифа очевидно е душата на бежанския център, заради веселия си характер и топло отношение към децата и момичетата. Тя и семейството й са прекосили същата гора през граница, през която са минали и Ами и близките му. Платили са по 450 долара на човек за нелегалното преминаване, като цената за дете е била наполовина.
В приемния център за бежанци във Враждебна човек може да види

деца навсякъде

Постоянно в движение, те очевидно не забелязват и умеят да се абстрахират от атмосферата покрай себе си, от опушените стаи и многото възрастни, струпани на едно място. От общо ...

Свързани новини: