Как папа Франциск разбира погрешно света

Антиутопичният свят, за който говори папа Франциск, не отговаря на реалността

Вече официално е потвърдено: 2013 е годината на папата. Най-новото доказателство? Списание “Тайм” избра папа Франциск за личност на годината, като отбеляза, че през първите девет месеца от своя понтификат главата на Римокатолическата църква “намери място в самия център на най-важния дебат на нашето време: за богатството и бедността, честността и справедливостта, прозрачността, модерността, глобализацията, ролята на жените, същността на брака, изкушенията на властта”. Наистина съчиненията и публичните изказвания на папата показват един дълбоко загрижен и емоционален мъж, който говори със сърцето си.

В Evangelii Gaudium (Радостта от Евангелието . бел. прев.), апостолически призив, публикуван в края на миналия месец, той скърби за неравенството, бедността и насилието на планетата.

Проблемът обаче се свежда до това: Антиутопичният свят, който Франциск описва без да цитира нито една статистика, влиза в разрез с реалността. Като се уповава на нашите страхове и песимизъм, папата не признава мащаба и скоростта на напредъка, постигнат от човечеството, измерени било то чрез намаляващото глобално неравенство и насилие или пък чрез нарастващия просперитет и увеличаващата се средна продължителност на живота.

Тезата на Evangelii Gaudium е проста: необузданият, по думите на Франциск, капитализъм е обогатил малцина, но забравя бедните. “Трябва да помним”, пише папата, “че мнозинството от нашите съвременници едва преживяват ден за ден, и това има страшни последици. Голям брой болести се разпространяват. Сърцата на много хора са пълни със страх и отчаяние, дори в така наречените богати страни. Радостта от живота често се губи, липсата на уважение към другите и насилието се увеличават, и неравенството е все по-очевидно. Мъка е да живееш и, често, да живееш със съвсем малко достойнство.”

Спорно е колко свободен в действителност е свободният пазар днес. САЩ са възприемани като модел за капитализма на свободния пазар. При все това обаче според Уейн Круз от либертарианския Competitive Enterprise Institute Вашингтон е издал 81 833 регулации през последните две десетилетия - или по 9 на ден. Може би пазарът трябва да бъде по-малко регулиран, но може би и повече. Той обаче със сигурност не е необуздан.

Нещо повече, правителството на САЩ преразпределя около 40 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, срещу само 7 % преди един век. Голяма част от това генерирано състояние идва от богатите и отива за най-различни неща - от отбраната през пътищата до здравеопазването и образованието - на които се радват американците от всички социални групи. Единият % граждани на САЩ с най-високи доходи са спечелили 19% от всички доходи и са платили над 38% от всички подоходни данъци през 2010 година. Десетте % с най-високи доходи са платили над 70% от всички подоходни данъци. Спорен въпрос е дали богатите трябва да увеличат своя принос или не. Той обаче надвишава чувствително библейския десятък.

Що се отнася до негативните последици от икономическата политика на данъчни отстъпки и други придобивки за бизнеса и богатите (с цел да се подобри цялостната икономика, а оттам – и на положението на по-бедните слоеве от обществото - бел. ред.), от която папата се оплаква, нека се вгледаме в тях.

Първо, помислете за неравенството. Университетски изследователи - от Хавиер Сала-и-Мартин от Колумбийския университет през Сурджит Бхала, бивш ...

Свързани новини: