Нужна ли е на Църквата критика

/КРОСС/ Някои смятат, че църковните проблеми и несъвършенства са „вътрешна работа, в която не бива да се месят хора, които са далече от вярата". Други казват, че само по пътя на честното и открито обсъждане на недъзите на съвременния църковен живот можем да заслужим доверието на обществото. Ето какво мислят по въпроса няколко руски духовнициПрот. Александър Сорокин: "Гоненията и критиката са две принципно различни неща" Въпросът е реторичен, защото отговорът тук е очевиден. Разбира се, критиката не винаги е от лукавия. Критиката е нещо полезно и от това следва, че не всяка критика представлява гонение против Църквата. Като човешко общество Църквата - именно от човешка гледна точка - това е събрание от хора, които правят грешки и тези грешки трябва да се избягват. Критиката може да бъде външна, но може да бъде и вътрешна. Вътре в църковното общество трябва да има критика на негативните явления. Това е правилна и здрава реакция. А когато критиката идва отвън, тук трябва да вникваме от какви мотиви се ръководят хората. Защо критикуват? Може би искат да изразят своето негативно отношение към Църквата изобщо? Тук има много нюанси и ние трябва да разбираме, че осъждането е вредно, а критиката - полезна. Критиката е  конструктивна, и поради това - очистителна и необходима. Но има и клевета и лъжа. Не мисля, че днес обществото е по-религиозно, отколкото преди, защото тук играят роля много фактори

Прочети цялата новина

Свързани новини: