Геополитиката – какво се случи през 2013г и какво да очакваме?

Николай Найденов*

Без каквото и да било съмнение 2013г беше изключително наситена от към събития, които пряко или косвено не просто повлияха на международния климат, но и дадоха своето отражение върху нашата непретендираща за каквато и да било геополитическа роля страна. Редица анализатори биха казали, че 2013г беше годината на Владимир Путин, други без колебание биха посочили,че Барак Обама е сред лидерите, които оказаха най-голямо благоприятно въздействие върху общата международна ситуация и сигурност. Лично аз, обаче бих се разграничил и от двете твърдения. Редица факти показват, че отиващата си вече 2013г не беше нито на Путин, нито на Обама, но пък без съмнение, беше

историческа година за България.

Има ли обаче някакво значение за България какви са интересите на големите играчи като САЩ и Русия ? Отговорът както винаги е положителен, и бързам да подчертая ,че това няма нищо общо с теории на конспирацията, а чисто и просто с липсата на лидерство и визионерски поглед в лицето на нашите партньори от ЕС и САЩ , и от друга страна, болните амбиции на един дълбоко недемократичен и авторитарен лидер като Владимир Путин.

От една страна, имаме президента Обама, който вероятно би посочил сред основните си външнополитически успехи възобновяването на мирните преговори между израелци и палестинци, разбира се, по неговите думи, „историческия пробив“ с Иран и постигането на споразумение между международната общност и Иран относно ядрената му програма , както вероятно и осъщественото споразумение за поетапното унищожаване на химическото оръжие на сирийския режим на Башар ал Асад, което беше постигнато на масата на преговорите и предотврати военна интервенция (факт, който Обама и неговата администрация смятат,че са осребрили и на вътрешнополитическото поле).

От другата страна, имаме президента Путин, който на свой ред определя ненамесата на Запада в Сирия и постигнатото споразумение по ядрената програма на Иран за свои лични победи, които утвърждават все по-големият му международен авторитет. Нещо повече , окуражен от тези си „победи“, той поде кампания по възобновяването на икономическата „мощ“ на бившия СССР ,чрез създаването на „Евразийски съюз“, или по-точно казано безмитна зона за стокообмен между Руската Федерация и държави от Централна Азия, Кавказкия регион и потенциално Балканите. Вероятно в стремежа си да предотврати по всякакъв начин разрастването на влиянието на ЕС и търсенето на начин да влияе вътре в него , той прие за своя силна карта идването на власт в България на

отявлено прокремълски настроеното правителство на Пламен Орешарски.

Също така вероятно опиянен от тези си „успехи“, той си позволи по безпрецедентен начин да се намеси в суверенните дела на Украйна , проваляйки „договорът за асоцииране“ на и с ЕС. Допускам, че много хора биха се изненадали, но нито „успехите“ на Обама са успехи, нито тези на Путин са всъщност голямото възраждане на Русия.

Първо, чрез действията си в Украйна Путин успя да повдигне въпросът на европейското бъдеще на Украйна до безпрецедентни нива, което катализира и консолидира необратими процеси, които могат да свършат само по един начин – с присъединяването на Украйна към ЕС ( рано или късно). Второ, той затвърди по възможно най-красноречивия начин ,че той е човек ,който не просто не зачита правата на своите собствени съграждани, но и е човек, който не се поколебава да се намесва директно в делата на , която и да е суверенна държава , погазвайки всякакви национални и международни закони гарантиращи суверенитетът на държавите.

В този смисъл нека разгледаме трите най-пресни примера (хронологически) – от самото начало на конфликта в Сирия Русия , имайки военна база в страната, снабдява режима на Асад с оръжие, което бива използвано за избиването на собственото му цивилно и мирно население. Второ, случващото се в България и Украйна не е без намесата на Кремъл. От една страна, БСП, ДПС и АТАКА са

партии идеологически, финансово и генеологически свързани с Русия,

факт, който добре се изполва от крепителите на статуквото в Москва. Освен от чисто агентурно-номенклатурната връзка на тези партии с Русия, стана ясно ,че Путин си позволява да се намесва и директно в българските суверенни дела.

Едва ли вече някой храни съмнението ,че партии като АТАКА, новосформираната „България без Цензура“ и редица новоизникнали националистически и „антикапиталистически“ партии биха могли да съществуват без стабилно финансиране, чиито произход остава неизвестен. Нека отбележа,че АТАКА със своята държавна субсидия никога не би могла да си позволи да поддъжа партийна телевизия от сегашния си мащаб, без значителен финансов поток, който съдейки по идеологията и пристрастията на организацията е най-логично да идва от Русия. Нещо повече, редицата енергийни проекти, като АЕЦ Белене и Южен Поток, показват проруската ориентация на сегашното управляващо мнозинство. А ние добре знаем ,че Русия никога не дава просто ей така, по последни данни България ше трябва да плати около 4 милд. евро за „Южен поток“, който би трябвало да се самоизплати за Бог знае колко години, без да има каквито и да било договорени цени за транзитни такси. Факт, който автоматично превръща България в страна още по-зависима от Русия и нейните прищевки. Нещо повече, руските енергийни проекти сериозно уязвяват и ерозират националната сигурност не просто на България, но и на целия ЕС.

От друга страна, имаме Украйна, чиито суверенитет също не беше пощаден от „великия стратег Путин“. Отказът на президента Янукович да подпише споразумението за „асоцииране с ЕС“ показа, че руснците не просто са извили ръцете, на така или иначе проруското управляващо мнозинство, а и добре са им платили.

Ако човек погледне случилото се дотук , ще си каже, че всичко се подрежда повече от добре за „естаблишмънта“ в Кремъл. Да, ама не, както казва Петко Бочаров. Всичко това е в огромен ощърб на руския интерес, това е последният отчаян опит на „Владимир Путин и приятели“ да увеличат своето геополитическо влияние. С последните си действия в България и Украйна, те успяха

да настроят огромни маси хора срещу себе си,

дори на тези, на които традиционно им е безразлично. Това е последният „голям танц“ на Путин, който вероятно все още не е разбрал, че е изгубил. Маските паднаха и ще продължат да падат, не само в България и Украйна, но и всички онези места, където той си е позволил да се намеси. Защо ли? Защото 21 век ще е векът на гражданското обществои на отказът да живееш лъжа и зависимост. Силните антикремълски чувства, които назряват в Украйна, ще бъдат последвани дори и от страни, като Беларус, Армения и Азербайджан. Нещо повече, едва ли вече руските граждани ще допуснат Путин до заветния четвърти мандат. Това само по себе си би означавало, че не само Украйна, има място в ЕС, но и самата Русия. Както наскоро отбеляза големият Бжежински „ по-скоро рано, отколкото късно Украйна ще се присъедини към ЕС и по-ското късно, отлкото рано Русия ще направи същото“. Това е естественият и необратим ход на събитията.

Междувременно, в международен и национален аспект пред България стоят три важни въпроса.

Първо, въпросът за липсата на лидерство сред общността , чиито член сме ние. От една страна, имаме ЕС, който през последните няколко месеца показа, че продължава да робува на “чиновническата култура“, при която при първата по-сериозна капка дъжд всички започват да се давят. Лидерите в ЕС трябваше далеч по-рано да разберат, че асоциирането на Украйна с ЕС няма да е никак приятно за руснаците, но веднъж направено, щеше да изпрати ясен сигнал, че ЕС не е просто една тромава икономическа организация, а сериозен играч с ясни геополитически стремижи. Русия, в чисто икономически аспект, е абсолютно несъстоятелна на фона на която и да било от големите икономики от еврозоната. Веднъж завинаги лидерите на Съюза и на страните-членки трябва да разберат ,че всеки удар от страна на Русия по държава-членка е удар по самия Съюз, затова ЕС трябва да търси начин не просто как да се разширява географски, но и как да „удари“ по най-силния лост на Кремъл – енергйината карта. Същевременно след като Русия най-накрая успя да стане член на Световната търговска организация, сега тя има амбициите да се присъедини към клуба на най-напредналите икономически и демократично държави, а именно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Тук е моментът ЕС и САЩ да се намесят и не просто да блокират членството на Русия в организацията, но и да настояват членството на Русия в Г8 да бъде преустановено, както и преговорите за свободно безвизово придвижване на руските граждани в ЕС да отпадне от дневния ред. По този начин, показвайки твърдост и лидерство, заявявайки ясно позции, 2014г. може да се окаже годината на Европа. Една Европа, която инициира и задава посоките, а не Европа, която догонва събията.

Другият сериозен проблем в този контекст е нарастващата нерешителност и хаотичност в действията на САЩ и по-специално поведението на президента Обама. Обама е дълбоко неефективен лидер, той е дори опасен, като има се пред вид, че все още от Америка се очаква да е пазителят на „Западния свят“. Със стратегически грешки, като отказа да бъде осъществен лимитиран военен удар по режима на Асад в Сирия, който моментално би довел до отпушването на политически процес, с наивитетът, с който подхожда към режима на аятоласите в Иран, с предаването на редица стратегически партньоти като държававите от Персийския залив, Саудитска Арабия, Израел и неосъзнатостта на Обама,че ЕС и всички негови държави-членки са страни ,които част от най-близкия кръг партньори и че потъпкването на неприкосвеността на техния суверенитет, застрашава и сигурността на САЩ, показват лимитираните способностти, не на Америка, а на нейният най-тясно управляващ елит.

Следователно, липсата на лидерство и визия в ЕС и САЩ са проблем и на България. Което автоматично ни води към вторият висящ въпрос, който трябва да решим и това е как се противопоставяме и противодействаме по-нататъшната намеса на Русия в суверенните ни дела. Как ние повдигаме този въпрос не просто сред обществото, но и на европейско равнище, и не на последно място, как успяваме да убедим нашите приятели от ЕС и САЩ, че нашият проблем с Русия е и техен. (за момента няма ясни сигнали ,че те разбират това).

И последният , трети проблем, който ще стой пред България през идната 2014г и това не е дали „кабинетът Орешарски“ ще падне, това и децата в първи клас вече знаят, че май месец 2014г им е пределът. Но пред нас стоят други два фундаментални въпроса, как ние успяваме да докажем ,че освен да протестираме можем и да вършим работа като поемем не просто граждаска, но и политическа отговорност.

Какво освен протест могат да предложат протестиращите?

Аз лично смятам , че би било цинично, дори безотговорно, да коментираш, но да отказваш алтернатива, на тези които точно от това имат нужда сега. Това е една от двете насоки, в котио трябва да мислим все по-интензивно.

Втората насока на разсъждение, която без съмнение ще ни занимава не само през 2014г, е как гарантираме , че случилият се безпрецедентен политически цинизъм и демагогия през 2013г никога повече няма да се повторят. Това, драги приятели, колкото и парадоксално да звучи, зависи от способността на БСП да се реформира като партия , защото това никога не се с лучвало. Дълбоко убеден съм , че денят в който, (ако дойде изобщо) БСП стане една истинска социалдемократична партия,като тези в скандинавските страни или като английските, или френските си прототипи , България ще стане едно далеч по-стабилно и демократично място.

В заключение, 2014г за България ще бъде година на промяна към по-добро. На всички вече е ясно, че годините на „големия кремълски мечок“ в лицето на амбициите на Путин са преброени, само лек предвестник за това е надпреварата на световните лидери да бойкотират олимпиадата в Сочи, която Путин беше замислил като свой триумф, а тя ще се окаже началото на края.Това от което имаме нужда сега е повече лидерство и дългосрочна визия не просто как да се развиваме като държава, а като европейска и атлантическа общност. Защото, бъдещето на България е само едно – европейско и атлантическо.

* Авторът е студент по политически науки в НБУ

The post Геополитиката – какво се случи през 2013г и какво да очакваме? appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: