Животът в българското дясно

Разделението в партиите и политическите общности не е бедствие, а естествен процес. Дори и като става дума за нещо толкова пъти разцепвано и закърпвано като демократичната общност в България. Разделенията сред българските демократи са естествен, понякога и здравословен процес, а не някаква катастрофа. Уместно е да си припомним този факт днес, когато част от традиционните фигури на некомунистическата общност се озоваха извън Реформаторския блок, а друга част се посвети на своя собствена формация. Вижте ДПС, вижте монархическите организации, либералите около Желев, ДСБ. Всички те са част от една нескончаема история на разделенията в реформаторската общност през изтеклите 24 години. Всяко от тези разделения беше съпътствано от апокалиптични прогнози, нито една от които не се сбъдна. Както "малките" отцепници успяха да построят собствени къщи, така и "ядрото" оцеля. Какъвто и катаклизъм да се случваше, той идваше от липсата на политически идеи, от липсата на политическа воля, енергия и лидерство, но не и от липсата на обединение. Първото голямо разцепление Първият голям разкол сред демократичната общност датира още от втория месец на съществуването на СДС. За него се говори незаслужено рядко. През януари 1990-та новосъздаденото Движение за права и свободи (ДПС) беше изгонено от групата на СДС, която преговаряше на Кръглата маса

Прочети цялата новина

Свързани новини: