Дадено ни е свише да се обичаме

Кое спасява човечеството от изтощителните битки на непримиримост и защо по-често враждата измества любовта? Как се пише на историческа тема 100 години след събитията? Как българинът посреща празниците си и какво компенсира с тях? И какви промени са нужни на висшето ни образование - "Стандарт" зададе тези въпроси на проф. Боян Биолчев. - Проф. Биолчев, преди време отложихме този разговор с думите, че пишете роман и живеете в 1913 година. По-хубаво ли се живее преди сто години? - Човек живее по-хубаво, като е млад. Биологическата възраст играе голяма роля и понякога влиза в противоречие с историческата обстановка. Един много добър мой приятел - унгарският драматург Шпиро Джордже - беше написал цяла книга за това, че и по време на най-голямата диктатура може да се появи най-нежната любов. Казвам го не за успокоение, а просто защото го зная. Интересува ме защо хората непрекъснато се стремят да унищожават младостта и възможността да се усмихваме - защото сме единствените същества на този свят, които са обдарени с усмивка. Защо си създаваме толкова препятствия, толкова взаимна мъка. Всъщност това е книгата ми за 1912-13 година. Това е време на непрекъснато преселение, на разместване на народи, които невероятно много си приличат по много неща. Говоря за намесата на митологии, излишното натрупване на предразсъдъци, което никога не води до нищо. А в крайна сметка хората сме едни. И доста зависи от нас дали можем да живеем заедно, или не

Прочети цялата новина

Свързани новини: