Коледен разказ

Nick. И тоя сега кво - ще ми пише коледен разказ, а?
Stiv. Боже, само като му видя името и повръщам.
Azis.Тоя за пари, братче, детето си продава. Циганин.
Mari. Една циганка нали си продаде детето в Гърция като скандинавче, пък то се оказа циганче.
Pit. Пък аз от един циганин си купих нож „Солинген“, пък ръждяса на втората седмица.
Azis. То затова Хитлер писателите ги изтребваше…

Котката го близна по бузата, събуди го по време на рекламите. С вашата нова коса вие ще бъдете по-привлекателна от всякога. Батериите на дистанционното се бяха изтощили отдавна, както и волята на баща ми да става от леглото, за да изключва телевизора. Със замъглени очи той се заслуша във филма. Ставаше дума за Христос. За предателството. Но тъй като Христос и Юда се дублираха от един и същи актьор, трудно се разбираше кой е предателят. Имаше голяма вероятност филмът да поднася на зрителя (или на слушателя, какъвто беше баща ми) едно модерно тълкуване на Библията. Макар че обикновено филмите с модерното тълкуване ги пускаха срещу Великден, а с традиционното - срещу Коледа.

Stiv. Айде, почнаха простотиите! Аз съм до тук.
Anjelina. Че ти какво очакваше? Това е България, братче, тук вървят само простотии.
Viki. Всеки народ си заслужава писателите.
Marty. Чакай бе, ти тоя що го туряш при писателите?

Коледа беше утре. А може и днес да беше – да търсиш къде е полунощ в нощта си е губи време работа. Стрелките на будилника си бяха тръгнали - първо малката, после голямата. Преди стрелките от татко си тръгнаха буквите. От време на време се обаждаха от радиото и телевизора, съобщаваха на баща ми, че не е добре, и бързо се скриваха в шумотевицата. Буквите от книгите си бяха отишли завинаги и за тях баща ми плака. С малкото сълзи, които му бяха останали след смъртта на мама. Очната лекарка каза, че е така в живота и баща ми да е благодарен, че поне вижда книгите. Обясни още, че книгата е като човека, че буквите са само едни подробности, както са едни подробности клетките в човешкия организъм и че въпреки нейното медицинско образование, тя самата смята, че същността на човека и книгата не са клетките и буквите, а това, което са те за теб. Имала пророчески сън, в който книгите изчезвали от човека, както и човекът изчезвал от книгите.
- Не знам - рече татко. - Аз бях библиотекар четиридесет и шест години.

Silvi. Ох, то в България вече не останаха доктори. Пръст да си порежеш, няма кой да ти го превърже.
Hans. Всичко по-кадърно отива на Запад. Германия, Франция. Отива и на втория месец си купува нов мерцедес. С вграден GPS.
Piter. А какво – да останат тук и да лекуват комунистите ли?

През безкрайната нощ чакаше деня, през безкрайния ден – нощта. Вече три години. Откакто намери мама паднала на двора. С четири хапчета отбелязваше изгрева, с три – залеза. Седнеше ли – задрямваше, после с ужас установяваше, че е все още светло или тъмно. Гледаше да е близо до телефона, да го попитам как си, добре съм, добре… имаш ли нужда от нещо, не, не, всичко си имам, вие там как сте… окей сме… татко, не знам кога ще си дойда, е, когато можеш, тогава… друго… поздрави американката… айде, пак ще се обадя…
Заспа, но и в съня си продължаваше да слуша телевизора. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Сграбчи го кошмарът, който го преследваше през целия му живот. Беше винаги един и същи, като ...

Свързани новини: