Коледно писмо до тези, които не получават писма

/КРОСС/ Драги ..., Оставям многоточие, защото не знам нито името, нито адреса ти, какъвто всъщност нямаш. Какво ли би се получило, ако адресирам плика до Градинката зад Руската църква, третата пейка вдясно. Дали някой пощальон ще си направи труда да достави писмото? Не вярвам. Публикувам го тук, във вестника, с тайната надежда, че по неведоми пътища то ще стигне до теб. Може откъсната страница да бъде довята до пейката ти или да намериш подвързано цялото декемврийско течение след месец до контейнера, да го отгърнеш ей така и да попаднеш на него. Затова да започнем така: Бездомни човече, където и да си, за теб е. За теб от Софийските подлези и градинки; но и за теб, който зъзнеш сега пред гарата на Фридрихщрасе в Берлин, помня те; за теб от онова площадче в Рим, близо до Колизеума, Piazza della Madonna del Monti; за вас, цялата шумна група, която видях една сутрин на булевард Lenoir в Париж, в алеята между двете платна, току-що прибрали дюшеците, пиещи първото вино за деня направо от бутилката и играещи були... Когато писмото стигне до вас, Коледата сигурно ще е минала, но зимата едва ли. И така, пиша от България, имам дом, донякъде и работа. Започнах да забелязвам хората, чийто дом е улицата, преди повече от десет години. Заковавам се на място, като ги видя. Един от тях, бездомник с люлеещ се стол, стана герой на романа ми, дадох му своето име. Те са тези, за които се сещам, докато си честитим първия сняг. Не обичам зимите

Прочети цялата новина

Свързани новини: