(http://e-vestnik.bg/)
В дома на Хемингуей, на Кий Уест
Кий Уест е малко, уютно градче на 260 км югозападно от Маями по шосе номер1. То се обитава от 25 000 жители, 1500 петлета, кокошки и пиленца, които свободно гнездят, живеят и се разхождат из града, от орди пъстроцветни туристи от цял свят и 450 музиканти, които свирят джаз, салса, ритъм и блуз и т.н. в 108-те бара и ресторанта наоколо. Но сянката на един литературен исполин, нобелов лауреат, красавец, женкар, пияница, побойник, егоист, рибар и военен кореспондент, известен като Ърнест Хемингуей, е най-доминиращата “личност” тук.
Градчето е и най-южната точка на континенталните Съединени щати, малко островче 3 на 8 км, гъста смес от саванни тропически аромати, бугенвилии, красиви кубинки и потомци на славния “Слопи” Джо Ръсел, бивш черноборсаджия по време на Депресията, близък приятел на Хемингуей и прототип на Хари Морган в “Да имаш и да нямаш”.
В Кий Уест никой не бърза за никъде. Животът изглежда си тече бавно и спокойно като Гълфстрийма отвъд плажната ивица. Слънцето изглежда като заковано с пирон на синьото небе и няма намерение да помръдне оттам. Според статистиките тук има по 3,000 часа слънце в годината, т.е. горе-долу по 8,2 часа на ден… 365 дни в годината. Нищо чудно, че както в произведенията на Хемингуей, така и в баровете наоколо е пълно с тонове лед, които отиват в коктейлите през тази жега.
Ако 18-годишният Ърнест не беше отишъл на война в Европа през 1918 г. като доброволец на Червения Кръст, вероятно нямаше да имаме днес романа “Сбогом на оръжията”. А ако доставката на новия му автомобил “Форд Роудстър” в Кий Уест не се беше забавила през април 1928 с няколко седмици, големият разказвач вероятно нямаше да има този любовен романс с градчето, което щеше да бъде неговият свят за близо 10 години - от 1931 до 1940 г.
Вече известна личност, един пролетен ден на 1928 Хемингуей пристига от Хавана в Кий Уест, заедно с втората си жена Полин. Те нямат никакво намерение да се задържат на малкото островче, последно от веригата, разделяща Мексиканския залив от Атлантическия океан. Просто са очаквали новия автомобил, получен като подарък за сватбата им от чичото на Полин Гюс Пфайфър. С него те са възнамерявали да тръгнат на север, към Маями. Но доставката се забавя и местният дилър на Форд предлага на младия писател и съпругата му апартамента над автомобилния салон, където да живеят безплатно, докато пристигне колата.
Макар и на 28 години, Хемингуей вече има закалката на репортер в Канзаския вестник “Стар”, преди да почувства с разкъсаното си тяло Първата Световна война като санитар в Червения кръст на бойното поле край Милано. Войната е вече зад гърба му, както и серията разкази от Париж през 1922-1923 година. Именно тук, в апартамента над салона, той довършва “Сбогом на оръжията”, която е и частично автобиографична.
Самоналожил си спартански режим, той пише сутрин рано, обикновено от 6 до към 12 на обяд. Следобедите са за риболов с Джо и други бродяги от градеца, вечерите са в баровете където ромът се смесва в невероятни коктейлни комбинации и успехите от риболова, както и подвизите от войната, се удесеторяват.
Виж всички новини от 2013/12/26