Един имейл, една партия, един ( държан на тъмно) народ

От всекидневника „Преса” разбрах, че поне един вестник се е поинтересувал от скандалния мейл на Шаренкова до Кирил Добрев, който публикувах в ivo.bg преди три дни. Освен, че скандалът вероятно ще прекрачи свободната територия на интернет, където няколко сайта нарушиха табуто и препубликуваха историята за истерията на Шаренкова, покрай това обаждане по телефона разбрах още нещо: Шаренкова заявила пред „Преса”, че не е изпращала такъв мейл. Ако правилно възпроизвеждам по памет реакцията на Шаренкова, която ми цитираха от „Преса”, тя е казала именно,че не била изпращала такъв мейл. Това обаче не е отрицание на автентичността на самия мейл, а само опит за лавиране в случай, че българските журналисти си свършат работа и принудят „героите” от електронното писмо да се оправдават за съдържателната страна на въпроса. Припомних на „Преса”, че Петър Младенов също отричаше да е пожелавал танкове в София; че Сидеров и компания увъртат по подобен начин за участието си в скандалите „богат-беден” по плажовете на Варадеро и луксозните ресторанти на Европа; а СССР лъжеше и посмъртно за престъплението от Катин. Общото е, че ТЕ никога не си признават преди да бъдат принудени да го направят. Шаренкова очевидно не е политически самоубиец и просто няма как доброволно да признае вината за мейла. Ето защо,формално погледнато, тя си запазва правото отчаяно да твърди евентуално ( ако се стигне да разчепкване), че някой друг е пратил мейла от нейния компютър. А че става дума за нейния компютър, както вече писах, гарантирам като домакин на ivo.bg, който е сигурен в автентичността на документа, носещ всички белези на съответния електронен адрес. Иначе казано, Шаренкова се държи като президента Първанов, който на въпроса (ми) дали е получил като подарък два мезонета никога не е отговарял директно с ясно отрицание, а чрез пресслужбата си препрати желаещите да научат истината от официално декларираното му имотно състояние – сякаш би си признал един подкуп. Вместо да се усъмнят и да проверят твърдението му, българските медии „благодушно” приеха за истина, че щом Първанов не си е признал писмено в съответната декларация, значи не е корумпиран. Този позор беше симптоматичен сигнал, че българските медии са преклонили главица пред държавния глава и той се възползва в пълна степен от това удобство. Бойко Борисов пое щафетата на медийното покорство, обърнала се обаче като бухалка срещу него в момента, когато се раздели с властта ( нещо , което не му се случи на Първанов благодарение на приятеля му Борисов- сега мълчанието на медиите отново обслужва комфорта на замесения в скандала президент на „РъБъ”). Днес берем плодовете, брулени с тази бухалка- медиите ни се правят, че в управляващата партия няма хищна вътрешновидова омраза на самоизяждането, както се вижда в забележително концентриран вид от квалификациите на Шаренкова ( в края на текста припомням оригинала- бел. авт.) Запознавам ви с този аспект от историята преди да съм видял публикацията в „Преса”, каквато ми съобщиха, че готвят по въпроса. Правя го, защото не съм загубил надеждата медиите в България да си свършат работата в името на обществения интерес да се разбулят вечно замитаните процеси в монолитната на вид партия, която командва през близо 20 от общо 24 години преход всичко и всички в нашата буксуваща държава. Нещо повече, след събитията в Украйна, чийто управленски елит беше напазаруван от Путин пред очите на целия свят, е време българите да прогледнат като получат малко повече информация за механизмите на влияние на Кремъл в България, чиито изразител е Шаренкова с огромното си самочувствие на раздавач на порциите на ниво български президент дори. Нали всички пъшкат анонимно под игото на вечното оплакване, че има задкулисие- ето шанс хората да го видят в цялото му отвратително великолепие! Ако причината да се правят, че нищо не се е случило е в непоносимия факт, че трябва да цитират ivo.bg, подсказвам: нека се позоват на сайта Биволъ, щом по-малко ще ги заболи. В противен случай медиите у нас постъпват противно като Кирил Добрев, който атакува личностно ( пред агенция ПИК) източника на информацията ( Иво Инджев), макар да не смее да отрече нейната автентичност. Със своята реакция Кирил Добрев ( пребивавайки в Гоце Делчев, където по информация на агенция toppresa.com е отседнал” в луксозния си апартамент” за празниците) дава тон как да (не) се пише по въпроса. Т.е. той би искал да бъде обслужено желанието му да не се коментира това: De: Светлана Шаренкова Objet: за живота, Кольо и еднолюбците Date: 1 avril 2013 21:53:36 UTC+2 À: Кирил Добрев “Моето мъжко момиче, никак не се шегува: ако обича – обича, ако ревнува – ревнува. Аз не умея да бъда толкова категоричен. Моята строга присъда е моето мъжко момиче. Това сякаш е писано за мен, Николай и за теб. Поне така го чувствам. А че съм мъжко момиче – знам първо от татко – така ме наричаше, а след това и Николай. Аз мога да ти се карам, да ти се сърдя, да не ти говоря, но те обичам и никога няма да те предам. Ти си част от живота ми и от мен самата, от семейството ми. Аз съм по близка с теб и Марианка отколсото с родната си сестра. И на много неща се уча от теб /от Георги например – нищо не съм научила/. Всичко това – Сергей и Моника едва ли биха разбрали /за съжаление и Георги едва ли може да разбере такива отношения, той е егоист, но с него проблема си е мой – имам непреодолим сантимент към него и като го видя всичко му прощавам, така беше и с Кольо /. С моника и Сергей С. – с тях мога само да се пазаря или търгувам, да се опитвам да правя политика, но те да си излея душата, те не могат да ме унизят, защото не ги уважавам и не са ценност за мен. От теб и от баща ти /колко пъти ме е разплаквал/, пък и от Георги, много повече ме боли или се чувствам унижена, защото сте ми много, много важни, държа на вас и ви ценя и обичам. Защо мислиш така ме разстрои Националния съвет миналата седмица – това, че никой не спомена името ти, мен лично ме обиди и унизи повече, отколкото ако Сергей беше казал, че си некадърник, не ставаш или нещо подобно. Кирил Добрев – синът на Николай Добрев – не може да бъде подминаван в БСП просто така, мълчаливо и нищо да не последва от това. Не може БСП – партията, за която той спаси и си даде живота, да се прави на разсеана. Кирчо, аз трябва да умра на 16 април т.г. – след половин месец, за да си отида на неговата възраст 51 година?! Ти представяш ли си какво означава това!!! Представяш колко несправедливо беше това, че ни остави сами на тази земя, че никога няма да ме/ни напсува, никога няма да ми/ни каже както ти днес ми каза в офиса: Е какво има пак, какво се е случило отново??? /уж дебелокож, сърдит и циничен, но винаги ме усещаше като с радар/ Представяш ли си колко още би могъл да бъде с нас, да ни раздава съвети и ритници, ако не го изяде отвътре болеста наречена политически канибализъм. Аз бях пред истеричен пристъп на Националния съвет и си прегръщах сълзите, като неуравновесена госпоица, затова защото името ти не беше казано – сякаш си прокажен, това беше безумно. Две трети от седящити там дължат кариерата си на Кольо. А ти се сърдя, че ме въвлече в тази глупост още преди 4 години – няма да забравя пред Московското кметство изведнъж ми каза – искаш ли да те направя депутат – сега съм в силата си и ще направя каквото си искам. Киро няма да стане, – абе ти кажи „да“ и ще стане. Добре опитай – и ме пусна по допирателната да се разправям с Евгени Узунов. А ти не ми вдигаше телефона и ме заряза. Это това ме обиди и унизи. Можеше да кажеш – сгреших – не мога да го направя, а ти не намери смелост да ми го кажеш. Заложи на Стойнев /така ли се казваше хасковлията!?/ Сега съвсем нямах никакво, ама никакво намерение отново да влизам в тази история – ти дойде и попита: мога ли да те предложа за гражд. квота – и дотук. Сергей бел казал, че не ставам за гр.квота, но Сергей говори това, което му изнася, той не е Христос или Буда – с него се спори и налага мнение позиция – нещо което нито видях нито се случи. Мога да бъда всичко друго, но не и навлек – не съм Вако Калинов, не съм Стойнев, не съм Васил Норин, не съм. Заради Първанов /че го направих леце на българо-руските отношения и си съкратих няколко години от живота/, Станишев ме ме наказ – здраве да е – аз съм повече от убедена в правотата си за Русия. Подписалите писмата с/у Първанов са възнаградени Малинов, Минчо Минчев, Ваня Добрева…/а Малинов и Милен Чакъров го наричат шефе!!!!! – болест, глупост, кариеризъм и помиярщина/. Със СС и Моника аз гороря като с равни, с Първанов говоря като с по-старши от мен и с уважение. С ЕУ говоря с подигравка. Наколенки , с-ки и плонжове – не мога да правя – генетически съм обременена – човек без изправен гръбнак не го уважава никой – завещано ми е от Хайтов – „На една удивителна жена, която признавам, че много обичам! Заради силата на нейния характер и нейната, рядка днес, духовна и външна, крехка красота. Такива породи вече не се раждат!“ – това ми написа Николай Хайтов месец преди да си отиде от нас. А той беше чешит, с тежък характер и не си поплюваше. С мен трябва да говориш чесно и без задкулисни помисли, както аз няма да си позволя за замълча или да бъда личемерна. Всечка щеше да приключи – с напън и скандали и да се оправи с твоята листа. Но това което ми дойде от Стефчо ме извади от разновесие – и съм безсилна да направя каквото и да е и много объркана”. *Публикувано от блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: